Още щом седнах на леглото, вниманието ми се насочи към мястото близо до ъгъла, който Пол шпаклова, боядиса и замаза дискретно с работните си ботуши, за да прикрие очебийно чистото място. Новият мокет изглеждаше съвсем същият като предишния. Усетих въздействието на допамина и се опитах да пропъдя смутните мисли за онова, което двамата бяха правили в леглото ни. Какво ли друго бе правил в къщата ни и с коя ли друга? Проверявах джобовете му и чантата, когато се връщаше у дома от работа и беше под душа, опитвах се да открия издайнически следи, нещо, което може да ми бъде от полза.
Всеки ден, в който бях у дома, изравях по нещо ново за съпруга си. Ровенето в чекмеджетата му, пребъркването на джобовете на палтото му и разлистването на стари вестници не разкри никакви потресаващи открития, но докато се опитвах да разбера дали Пол крие хапчетата ми или тайния си живот, се натъкнах на интересна находка. Веднъж, след като се прибрах от спининг в „Лотос“, реших да бръкна в чекмеджето с чорапи и бельо. Забелязах, че не беше плътно затворено и не иска да се затвори като останалите, когато го натиснах.
Изтеглих цялото чекмедже и го поставих на леглото. Видях, че нещо му пречи. Извадих предмета от задната част и той възвърна естествената си форма, когато го сложих на леглото. Беше сутиен от „Ла Перла“, размер 75 В, с чашки от синя и зелена дантела с метални нишки, които оформяха перата на паун. Беше ужасно скъп, незабравим и определено не беше мой. Приличаше на онези, които Саша носеше в съблекалнята. Когато направих връзката, едва не запокитих чекмеджето на Пол по тоалетката, но гневът ми се пренасочи, когато домашният телефон се раззвъня. Старовремският портативен телефон бе поставен в зареждащото устройство като пластмасов реквизит от филм и напоследък на него звъняха единствено рекламни агенти. Номерът, от който звъняха, не се изписа на стария екран. Грабнах слушалката накриво, преди да иззвъни трети път, за да пожаля нервите си, и случайно натиснах копчето за отговор. Женски глас заговори, преди да успея да прекъсна.
— С господин Пол Кембъл ли разговарям или с госпожа Ребека Кембъл?
Прочистих гърло. Нямах сили да се занимавам с външния свят. Само че протоколният глас, който изрече и двете ни имена, в комбинация с лекарствата ме накара да си събера ума.
— Аз съм Ребека Кембъл. Кой се обажда? — Дори не си направих труд да прикрия пренебрежението в гласа си.
— Казвам се Мелани Уилкс и звъня от отдел „Измами“ на „Американ Експрес“, за да потвърдите, че последните случаи, в които е използвана кредитната ви карта, са легитимни.
Трябваше ми малко време да се сетя за коя карта говори. Отворих чекмеджето, в което обикновено държах картата „Амекс“ за спешни случаи. И нея я нямаше, както много други неща в къщата. Сигурно Пол я беше взел и похарчените в друг щат пари бяха причината да светне червена лампичка. Май не си много умен, а, Пол?
Виж ти, това май щеше да е интересно. Поглед към онова, което прави във Флорида, можеше да се окаже точно това, от което имах нужда, за да започна да свързвам точките.
Останах изненадана, че е използвал тъкмо тази кредитна карта. Сигурно е плащал за неща, за които не е искал аз да разбера. Вероятно е решил, че съм забравила за картата, и е бил прав. Въпреки че не е предположил, че бюрократичната система ще се намеси.
— Какви са разходите?
— Преди да продължим, искам да ви помоля да потвърдите някои данни.
Казах ѝ номера на социалната си осигуровка, моминското име на мама и четирицифрения си код за достъп, а пулсът ми започна да препуска. В ума ми се рояха стотици идеи. Когато съм на адерал, мислите придобиват физическа форма и нахлуват в ума ми така, сякаш са се сдобили с крака.
— След като потвърдих самоличността ви, госпожо Кембъл, искам да ви предупредя, че разговорът може да бъде записан. Обаждам се от името на отдел „Измами“ на „Американ Експрес“, защото има подозрителни трансакции с картата ви, която завършва на 0008.
Подозрителни трансакции, свързани с Пол, беше много меко казано. Постарах се да потисна непрекъснато нарастващото любопитство в гласа си и да успокоя полудялото си сърце, като притиснах ръка към гърдите. Не исках да хабя ксанакс, за да противодейства на адерала, затова допих останалото в чашата ми шампанско и си наложих да спра да крача напред-назад.
— Какви точно са тези подозрителни трансакции?
— В продължение на девет месеца няма никакво движение по картата, а след като дадена карта не е била използвана продължително време, проверяваме, когато дейността бъде подновена, за да сме сигурни, че картата не е била открадната. Особено когато става въпрос за крупни покупки, извършени с такава честота.