— Честота ли?
— Да, госпожо, картата е използвана десет пъти за пет часа и разходите възлизат на петнайсет хиляди. Звъним от вчера, откакто бе направена първата покупка, но така и не успяхме да се свържем с вас.
Видях, че червената лампичка на телефонния секретар мига, и си казах, че съм престанала да ѝ обръщам внимание. Кой знае каква информация беше мигала пред очите ми през всичкото време.
— Временно сме замразили картата, докато не се свържем с един от собствениците, който да потвърди трансакциите. — Гласът ѝ звучеше почти като на робот.
— Мелани, любопитна съм дали успяхте да се свържете със съпруга ми?
— Не, госпожо, това е единственият номер, който имаме и за двамата.
— Няма проблем. Просто се питах. — Почувствах облекчение. Наясно бях, че картата е толкова стара, че е отпреди мобилните телефони, а нито един от нас не се бе сетил да подаде новата информация. Добре че Пол не знае, че са се опитвали да се свържат с него.
— Ще ви кажа последните два случая, в които картата е била използвана, и вие трябва да потвърдите или да отречете дали става въпрос за измама, или не.
— Добре. Готова съм.
— Вчера следобед са похарчени 5000 долара на място, наречено „Илужънс“.
Звучеше като стриптийз клуб. Усетих как стомахът ме присви, но можеше да бъде и по-зле. Изглежда Уес и Пол не са си губили времето, след като са кацнали. Ама цели пет бона? Това са адски много танци, изпълнени в скута на някого от двамата.
— Трябва да е бил съпругът ми. — Насилвам се да прихна, сякаш се опитвам да ѝ подскажа, че „момчетата са си момчета“, и отивам до канапето, където е оставен старият ми лаптоп. Днес го извадих от гардероба, когато разбрах, че Пол е взел своя.
— Има и друг разход в „Ройъл Палм Стейкхауз“ за 500 долара днес сутринта.
Развратници с изкуствен тен, а след това вечеря с пържоли и каквото там са измислили. Профилът на Пол като верен съпруг продължава да се свлича по наклонената плоскост. Все по-лесно ми става да го мразя напоследък.
— Май съпругът ми се е развилнял.
Отворих лаптопа, за да проверя дали има батерия. Сложих кабела. Налагаше се да използвам интернета на телефона.
— Какви са другите разходи, Мелани? Не съм напълно сигурна за тези, по всяка вероятност са на Пол, но в момента го няма. Току-що му написах есемес, за да разбера.
Взех телефона от зареждащото устройство и написах „Илужънс Маями“ в Гугъл. Излезе рецензия с една звезда за испански ресторант, но когато проверих, разбрах, че е бил затворен през 2015 г.
— Момент да проверя. Има покупка в магазин наречен „Уайнд-Даун“ за 200 долара и покупка за 500 в спа център „Синкронисити“. — Какво щастие, докато аз не мога да си намеря място от притеснение заради проблемите, които изникват около нас, Пол се глезоти. Трябваше да прекратя този разговор и да започна да проверявам.
— Мелани, потвърждавам, че разходите са направени от Пол. Току-що ми пусна есемес.
— Благодаря ви, госпожо Кембъл. Значи мога да вдигна запора на картата?
— Да, няма проблем. — Не искам Пол да разбере, че картата е със запор, и да мине в отбранителна позиция. Ако вече не е станало.
— Много се извинявам за неприятностите, които може да сме ви причинили.
— Неприятности ли?
— Имаше опит за използване на картата рано тази сутрин, който бе направен, след като наложихме запор на трансакциите.
— Така ли? Къде е искал да пазарува? — Можех единствено да гадая. Да не би да ставаше въпрос за среднощно караоке или специална услуга в някой долнопробен клуб за танци в Маями? Всичко в това главоломно харчене издаваше присъствието на Уес.
— Плащане в къща за гости „Харбър Роуз“ тази сутрин на стойност 472 долара.
Усетих как ме побиват студени тръпки.
— Ъъъ. Няма проблем. Той е уредил въпроса. — Затворих.
Значи Пол не беше в Маями. „Илужънс“ беше бижутериен магазин в Колд Спринг Харбър. Нямаше нужда да проверявам в Гугъл. Познавах го добре.
Сърцето ми започна да блъска по-силно. Изписах „Ройъл Палм, Лонг Айлънд“ и излязоха 1023 снимки. Кликнах на една от великолепните снимки на ресторант с четири звезди, описан като „съвършеното място за романтично празненство“. Намираше се на осем километра от „Илужънс“ и човек можеше да отиде пеша до „Харбър Роуз“.
„Харбър Роуз“. Това беше същата къща за гости, в която отседнахме втората вечер след сватбата и за различни годишнини след това. Докато бизнесът на Пол не потъна.