Пол, изглежда, си беше организирал романтичен уикенд без мен.
Излязох навън с надеждата свежият въздух да потисне напиращото зад очите ми главоболие. Небето беше прекрасно в розово и синьо, избледняващо жълто в гаснещия следобед. Той буквално е бил в задния ни двор през това време.
Телефонът ми завибрира в ръката. Забелязах, че кокалчетата ми са побелели, толкова силно го стисках. Името му се изписа на екранчето.
Здрасти, мила.
Времето е супер.
Не ми е приятно, че съм толкова далече.
Наблюдавам великолепен залез и ми се иска да си до мен.
21.
Силвестри
Не можех да се стърпя да не се подбъзикна с него.
Когато вдигнах поглед и видях Уолкот да влиза, както обикновено с костюм в три части, аз извих демонстративно очи.
— Пак ли скапаната жилетка? Приличаш на Балки2.
— Нямаше ли една стара приказка? — отвърна той. — Обличай се за работата, която искаш, не за тази, на която ходиш?
— Ако имаш за цел да станеш пастир на кози на остров Мипос, значи си на прав път.
— Просто си търся работа, на която ще мога да избирам по-качествени партньори.
— Леле, само че без мен ще ти липсват остроумните подмятания.
— Кога най-сетне ще чуя такова? — засече ме той.
— Добре — отвърнах. Посочих картонената чашка на бюрото му. — Кафето е все още горещо.
— Благодаря. Кембъл ще дойде днес сутринта, веднага след пътуването до Флорида, нали така? — Погледна колко е часът и аз се сетих, че той е единственият човек, още ненавършил четиресет, който продължава да носи часовник. Но можеше да се каже, че напоследък и двамата сме под четиресет.
— Да, ще пристигне скоро. Готов ли си да развъртиш магията си? — попитах.
Той сви рамене.
— Защо не. Чакай първо да пийна няколко глътки — реши и посегна към чашата. — След това ще се позабавляваме с онзи пич.
Цяла сутрин очаквах с нетърпение този момент.
Бях се настанил в стаичката за разпит, когато партньорът ми въведе Кембъл. Направо ми течаха лиги от нетърпение. Отдавна не бях имал шанс да забия зъби в някой заподозрян, а и досега не бях имал партньор с умения в разпитите, чиято слава да се носи така, както на Уолкот. Това беше моята представа за готино прекарване.
Партньорът ми се зае с официалната част, представи ни отново и посочи на Пол Кембъл да седне на масата срещу мен. Кембъл беше облечен в чифт свободни дънки, които създаваха впечатление на изцапани, и тънка термоблуза с дълъг ръкав. Уолкот отпусна ръка на рамото на заподозрения, преди да заобиколи масата, разкопча сакото си и се настани до мен. Имаше нещо театрално в цялата работа. Започнах да разбирам защо облича жилетка без ръкави под сакото.
— Господин Кембъл — започна партньорът ми. — Благодаря ви, че отделихте време, за да дойдете тази сутрин. Как мина пътуването до Флорида?
— А, супер. Благодаря. — Пол изглеждаше разсеян.
— Били сте там за конференцията на брокери на недвижими имоти, нали? — попитах. — Къде ви настаниха за събитието?
— Ами… — Той се поколеба, след това ни помогна. — Трябва да призная нещо, господа.
— Приемаме всякакви признания — уверих го аз. — Казвайте.
— Не бях в Маями този уикенд. Заел съм се с един строеж в града, над който трябваше да поработя, но не исках Ребека да разбира.
— Объркан съм — прекъснах го аз. — Мислех, че се занимавате с недвижими имоти.
— Ами — започна той — преди да се заема да продавам къщи, ги строях. Години наред имах строителна фирма. Кризата от 2008 г. ме удари тежко и се наложи да се преориентирам.
— Хм — изсумтя Уолкот. — Значи все още се занимавате със строителство като странична дейност.
— Понякога, да — обясни Пол. — Това е просто допълнителна дейност, с която се занимавам в момента. Нещо като план за старини. Но засега поне държа Ребека на тъмно. Ще бъде нещо като изненада.
— Интересно. Наблизо ли е? — попитах.
— В западна посока. Един парцел, който имам от няколко години.
— Ясно — отвърна Уолкот. — Хванали сте пазара навреме и сега ще имате печалба.
— Да — съгласи се Пол. — Това беше идеята.
— Предприемчив човек — добавих.
Заподозреният ни отправи нещо като усмивка и се загледа в пространството между мен и партньора ми. Оставихме мълчанието да натежи за няколко минути. Кембъл се размърда на стола.
— Господин Кембъл — заговори Уолкот. — Помолихме ви да дойдете днес тук, защото се надявахме да хвърлите светлина върху един доста объркан случай.
2
Герой от сериала „Напълно непознати“, който е от измисления гръцки остров Мипос. — Б.пр.