— Разбира се — съгласи се с готовност Пол. — Как да ви помогна?
— Така — продължи Уолкот. — Надяваме се да ни кажете нещо повече за Шийла Максуел. Изглежда не е била от най-общителните нито в града, нито в студиото, където е тренирала със съпругата ви. По всичко личи, че е била самотница.
Кембъл не отвърна веднага, замисли се над отговора си.
— Не я познавах много добре. Връзката ни не беше социална, така че ми е трудно да ви кажа каквото и да било.
Приведох се напред и движението ми привлече погледа му.
— Преди стана въпрос за близост, струва ми се. Освен това споменахте, че тя ви е разказвала за изневярата на съпруга си. Питам, защото тези подробности могат да ни помогнат да си създадем по-ясна представа. В момента, за съжаление, не разчитаме на много. Помните ли нещо конкретно за съпруга ѝ?
Той вдигна очи нагоре и наляво.
— Знам, че е пътувал доста. Изглежда е имал връзка с колежка. Стори ми се гадняр, поне както тя го представи.
Уолкот се намеси:
— „Както тя го представи.“ Интересен избор на думи, господин Кембъл. Имате ли основание да смятате, че ви е казала истината?
Мисълта, че някой може да го излъже, изглежда, учуди заподозрения.
— Всъщност цялата тази работа ми се стори малко странна, съпруга вечно го нямаше, но предположих, че ми казва истината. Защо иначе ще ми разправя тези неща? Какво става тук?
— И ние се опитваме да разберем — обясни партньорът ми и постави разпечатка от вестникарска статия на масата между нас.
Оглеждах внимателно Пол, докато четеше материала, а устните му мърдаха беззвучно. Когато стигна до онази част, която трябваше да бъде изненада, той застина. Ококори се, след това смръщи чело. Премести поглед от текста към датата под заглавието, след това вдигна глава към нас. Изглеждаше напълно слисан.
— Ама тя…
— Била е омъжена за Даниъл Грейвс — закима Силвестри.
— Доста зловещо съвпадение с името3 — не се сдържах аз.
— Тя е запазила своето — продължи Уолкот. — Даниъл и Шийла са живели в Сан Франциско допреди няколко години, когато Даниъл загива по време на гмуркане.
— По време на медения им месец — уточних.
— Разбирам, че това ви идва като шок, Пол. Знам, че мислите за сигурността на семейството си, затова трябва да ни разкажете всичко.
Той кимна безмълвно, слисано.
— Пол? — повика го Уолкот. — Ще ви прочета серия от есемеси между вас двамата. Те са отпреди два месеца. Просто ми отговорете честно. Ако тази жена е някъде наоколо, не искаме да застраши живота ви, нито този на съпругата ви или на кучето.
Той погледна партньора ми така, сякаш не се беше сетил, че за кучето има опасност.
— Дъф ли?
— Просто се стараем да не пропуснем нищо — добавих. — Все пак тя е познавала кучето ви. А има и вероятност да не е напълно стабилна.
— Добре — отвърна разсеяно Пол. — Разбира се.
Уолкот извади купчинката разпечатки изпод масата и ги остави отгоре. Започна да ги разглежда и да отбелязва нещо. След няколко страници спря.
— Тук имаме нужда от разяснение, Пол. — Той постави пръст върху есемес в средата на страницата. — Тук се долавя флиртаджийска нотка. — Прегледа написаното до края на страницата. — А, ето това е. Вие я каните у вас и езикът ви е доста издайнически.
Кембъл се намести отново на стола и започна да се чеше по брадичката.
— Добре, момчета. Ще ви кажа истината.
— Така е най-добре — съгласих се аз.
— Връзката ни май не беше чисто емоционална — призна той. Двамата с партньора ми закимахме с разбиране.
— Ясно — отвърнах. — Било ви е доста тежко в онзи момент.
— Не се гордея с това — поясни той.
— Тя е била красива жена — натъртих. — И двете са били.
Той погледна объркано.
— Извинете — поясних. — Говоря за Саша Андърс. — Тялото му се отпусна едва забележимо, когато споменах името. — Вижте, двамата с партньора ми се занимаваме със случай, в който са изчезнали две жени, така че понякога мислим и за двете.
— Да — съгласи се Кембъл. — Саша беше красива. Но между нас нямаше нищо такова. Поне от много отдавна. Вече не беше мой тип.
— Защо така? — попита Уолкот. — Не са ли един тип? Физически.
— Май да — отвърна Пол. — Просто исках да кажа, че Саша е… не знам… отегчителна.
— Ясно — кимна Уолкот, докато продължаваше да прехвърля следващите разпечатки. — Добре, ваши снимки, влюбени гълъбчета. Предполагам, че това сте вие — продължи той и показа снимките на пенис и на гол мъжки гръб. Спря неочаквано и погледна Кембъл в очите. — Тук вече любопитството ми надделя. — Отдели най-горната страница от купчинката и я постави пред нашия заподозрян. — Бихте ли прочели какво пише?