— Добре ли си, Маду? Как мина твоят ден? Наред ли е всичко в работата?
— А, добре съм. На работа си е все същото. Просто съм уморена. — Без да се замислям, се хванах за сламка. — Всъщност имам чувството, че се разболявам. Може да си остана вкъщи, ако и утре се чувствам така.
— Миличката ми. Защо не каза? Върви да си легнеш. Ще ти направя нещичко. Какво ще кажеш за доматена супа и печено сиренце? — Това мило отношение ме накара да застана нащрек, което беше глупаво, тъй като той се беше грижил за мен по същия прекрасен начин всеки път, когато съм била болна, стотици пъти. Просто се държеше естествено. Или пък през цялото време се беше преструвал. Чувствах се напълно оплетена в съмнения.
— Не ми е чак толкова зле. Всъщност ще поръчам нещо, ще си легна и ще гледам телевизия.
— Звучи чудесно. — Забелязах, че у него се прокрадна микроколебание. — Искам да взема душ. Денят ми беше дълъг и съм се вмирисал.
Погледнах го в очите и забелязах, че има петънце пяна за бръснене и прясно порязано място малко под ухото. Косата му беше влажна, той миришеше на душгела, който използва във фитнеса си. Костюмът му сякаш бе току-що свален от закачалка. Отидох в кухнята, за да го наблюдавам отдалече. Виждам те, Пол.
Върнах се при него и му подадох чаша вино, за да оправдая преместването си от канапето. Той се протегна доволно към чашата.
— Върви да вземеш душ и си почини. Аз ще поръчам нещо за хапване. Твой ред е да избереш нещо за гледане.
— Сигурна ли си, че си добре? Струваш ми се малко… не знам, унила. Знам, че последните дни бяха изпълнени със стрес. Двамата обаче ще се справим. Винаги е така. — Забелязах колко внимателно го каза, как отчаяно се надяваше да не подема задълбочен разговор точно сега.
— Добре съм. И аз съм изморена, работата беше голяма досада днес. — С каква лекота лъжехме и двамата. Чух как уверено и убедително излязоха думите от устата ми. Почти им повярвах и аз. Той се усмихна и кимна, прокара пръсти през косата си. Бръкна в джоба на сакото за телефона си и го погледна. Смръщи чело и нещо мрачно премина по лицето му. Овладя се в мига, в който забеляза, че го наблюдавам.
— Наред ли е всичко?
— Да, напълно. Уес ми е писал. — Стори ми се разсеян, когато погледна екрана и прокара пръст по него. В същия момент се обърна с гръб към мен и тръгна към спалнята.
Щом влезе под душа, аз прерових сака му от уикенда, за да потърся издайнически следи. Всичко ми се стори стандартно, дори банският и лосионът със слънцезащитен фактор. Всичко си беше наред, с изключение на червената кърпа, която отворих бързо, за да потвърдя подозренията си. Пистолетът, от който уж се беше отървал, за който ми каза, че повече няма да се тревожим, беше вътре. Запитах се защо му е трябвало на Пол да разнася пистолет, когато е в командировка, още повече когато минава през проверка на летището. Нямаше как да му задам подобен въпрос. Пъхнах кутията обратно в багажа и се отправих към спалнята с надеждата да ми е останало още време, за да прегледам телефона му.
Той обаче не беше в сакото, което бе закачил отзад на вратата. Не го намерих и на другите обичайни места. Времето започваше да ме притиска. Отпуснах се на длани и колене, за да проверя, да не би да е паднал под леглото, когато се сетих, че го е взел в банята.
Вратата беше оставена открехната и го чух да пее зад завесата. Отворих и през парата мярнах пистолета на плота. Преди да успея да го грабна, той надникна иззад завесата и ме видя в огледалото как го наблюдавам от вратата. Ухили се.
— Палавница.
Трябваше да бъда игрива. Той не знаеше нищо. Отправих му пламенен поглед, задържах го за няколко секунди, а след това се врътнах и се отправих към хола. Извадих макбука от чантата му и го отворих бързо. Прегледах историята на търсене и последната страница, която беше отварял, се оказа статия от „Сан Франциско Кроникъл“ за инцидент с гмуркач на Ямайка. Копирах линка и го изпратих на своя имейл от акаунта на Пол, а след това изтрих имейла от изпратени и от папката с боклук. Прегледах имейлите му, но не открих нищо необичайно. Кликнах айпи адреса му и прехвърлих информацията, от която имах нужда на моя телефон.
— Маду? — Сърцето ми се качи в гърлото, докато изключвах компютъра му и го пъхвах обратно в чантата. — Би ли дошла за момент? Трябва да поговоря с теб. — Беше излязъл от душа и долових в гласа му нотки, които познавах много добре. Той ме искаше гола, по корем. Много отдавна не бях чувала този глас и останах изненадана. Изпитвах ужас от онова, което може да ми направи, но ме беше страх да откажа. Докато отивах към стаята ни, дръпнах ципа на роклята.