С нея се чувствах сигурен по начин, който не бях изпитвал с друга, при това по-дълго, отколкото помнех. Чувствах се спокоен. И обзет от възторг. И съсредоточен. Знаех, че срещите с нея са тъкмо това, от което се нуждаех, за да прочистя мислите си и да оставя неприятностите с Ребека някъде назад. Това беше свежото начало, от което и двамата се нуждаехме.
Не спирах да мисля за последния следобед у тях. Лежах и се взирах в тавана, описвах сънищата, които не ме оставяха на мира. Сънища за катастрофата. Сънища за снежни бури. Сънища как заравям тела, а после ги изравям. Тези последни сънища не бяха точно сънища, но аз ги възприемах като такива, защото изпусках имена и подробности. Страхувах се, че ще си изгубя ума, ако не разкажа на друго човешко същество. А тя слушаше внимателно. Усещах, че е единствената, на която мога да разкажа. Беше единствената, на която мога да се доверя. Единствената, която няма да ме съди.
— Поръчка осемдесет и четири? Тук ли сте?
Тонът на мъжа зад щанда издаде, че е извикал номера ми не само веднъж. Бях се отнесъл. Върни се на планетата земя, Пол.
— Аз съм. Извинете ме. Много съжалявам.
— Заповядайте. — Той ми подаде пликовете по начин, който ми подсказа, че няма нищо против да си го начукам, и се прехвърли на следващия клиент.
Платих на касата и се отправих към паркинга.
Тъкмо оставих пликовете на пасажерската седалка на джипа, когато джобът ми завибрира. Извадих телефона и усетих разочарование, когато видях, че есемесът е от Уес.
Пак ли се промъкваш зад гърба на половинката?
Щеше да иска нещо от мен.
На теб какво ти пука, мучачо?
Отговорът му пристигна почти веднага.
Обадиха се в последната минута за оглед. Трябваш ми след час и половина. Става ли, мръснико?
Не точно. Хм.
Къде ще бъде?
Той отговори след секунди.
Харбър Бийч Роуд, Милър Плейс. Може да се каже, че е в задния ти двор.
С тази малка разлика, че не си бях у дома. Едва щях да успея. В последния момент.
Пусни ми адреса. Ще отида.
Тази работа щеше да отнеме време. Само че в момента ми се налагаше да захапя всеки имот, който можех. След като екипът на Хавиер вдигнеше къщата, щеше да се наложи да съм непрекъснато на строежа, за да съчетавам работата на екипите, и заради това вероятно щях да пропусна някои продажби. Действай, докато имаш възможност. Освен това крайбрежният имот на Милър Плейс можеше да се окаже голяма работа с тлъста комисиона. Добра хапка, която да ми даде начален тласък. А и след всичко станало отчаяно се нуждаех от ново начало. Боях се, че без него ще изпусна напълно нишката.
Бях на пътя към Колд Спринг Харбър. Можех да оставя обяда на момчетата и пет минути по-късно да тръгна, да се върна до нас за нов костюм и… мамка му! Открих телефона на централната конзола и успях да напиша съобщение, като следях пътя.
Маду, просто проверявам дали си успяла да отидеш на работа днес. Надявам се да си по-добре. Обичам те.
Телефонът ми избръмча два пъти, докато спра на алеята. Чух трясъка на пистолети за пирони, докато си проверявах есемесите. Първият беше от Уес с адреса на къщата. Вторият беше от жена ми.
Миличък, все още съм скапана. Обадих се, че съм болна, и си лежа с Дъф. Благодаря ти, че ми се обади. Обичам те повече.
Мамка му. Добре, добре.
Много ми е мъчно. Ще се отбия да те видя след около час.
Пъхнах телефона в джоба, извадих купичка със супа от единия плик и я поставих в стойката за чаши на централната конзола. Грабнах торбичките от кулинарния магазин и се отправих към строежа. Момчетата напредваха по-бързо от очакваното. Господи, защо нямах такива работници, когато се занимавах само със строежи!
— Шефе, докараха гредите. Май имаме всичко, за да ги вдигнем утре, нали?
— Това е страхотно, Хавиер. — Пристъпих по-близо. — Между другото, нали каза, че можеш да говориш с твоя човек за медните тръби?
— Няма проблем, шефе.
— Супер — отвърнах. — Кажи му, че мога да платя в брой, ако все още е готов да ми даде цената, която спомена.
— Добре — отвърна той. — Ще изкараш много пари, като шитнеш тази къща.