— За основите ли мислиш? — попитах.
— Може да е гледал много филми за мафията. Да ти кажа, добре ще се отрази на времето, с което разполагаме.
— Добре мислиш — отвърнах. Порази ме мисъл. — Господи, да не би да мислиш, че тук е две в едно?
Уолкот отдели поглед от работниците за пръв път, откакто заехме позиция. Обърна се към мен и по лицето му се разля отвращение.
— Не се бях замислял за това — въздъхна той.
— Просто исках да кажа, че ако ще си правим труд…
Той поклати глава.
— Не можем да го попитаме. — Замисли се за още малко. — Как обаче ще докара тук два трупа, след като има работници, а и се вижда…
— За какво мислиш? — попитах.
Той отвори вратата.
— Да се отбием на едно място.
— Какво мога да направя за вас, млади човече?
Намирахме се на предната веранда на къщата до имота на Кембъл. Възрастна дама отвори вратата.
— Добър ден, госпожо — поздрави Уолкот. — Извинявайте за притеснението. Аз съм детектив Уолкот, а това е партньорът ми, детектив Силвестри. Бихте ли ни отделили малко време?
— Да не би да съм направила нещо нередно?
Уолкот ѝ отправи белозъба усмивка.
— За бога, госпожо, не. Искаме да ви зададем няколко въпроса за съседите ви. — Той кимна към строежа.
— А, ясно. Тъкмо си догледах сериала и щях да правя обяд. Кажете, момчета, искате ли да пиете с мен по чаша чай?
— С най-голямо удоволствие — отвърнах и тя ни покани.
Музиката от сапунена опера гърмеше, докато минавахме през хола, за да отидем в кухнята. Едва не си счупих главата, когато се препънах в котка, която се стрелна пред мен и се шмугна под канапето. На старата не ѝ трепна окото.
— Това е Хана. А Харолд е някъде наоколо.
Влязохме в кухнята и домакинята запали котлона под чайника.
— Госпожо, питам се дали може да…
— Казвайте ми Луиз.
— Луиз, двамата с партньора ми сме тук по сигнал за шум от строежа отсреща. Бихте ли ми казали от колко време строят?
Луиз извади три торбички чай от порцеланов буркан за сладки и се замисли над въпроса.
— Чакайте да видя. Синът ми идва в събота, след като е напазарувал. Започнаха миналата събота.
— Събота ли? — попитах. — Много необичайно за строеж.
— Нали — потвърди Луиз. — Със сигурност беше събота. Забелязах, когато отворих на сина ми с покупките. Трябваше да увелича звука на телевизора заради думкането на чуковете.
— На това му се казва шум — добави Уолкот. Той извади бележник от джоба си и започна да разглежда празните страници. — Кажете, Луиз, да сте чули или видели нещо извън работно време? Някой да е идвал, да е заминавал късно вечер?
— Хм. Обикновено не чувам нищо, след като си сваля слуховото апаратче. — Тя се замисли за момент. — Мога да се закълна, че чух някаква суматоха преди седмица, беше посред нощ, но докато стигна до прозореца, навън нямаше нищо. А може да са били и сърните.
Тя взе три големи чаши от сушилнята и ги постави на плота.
— Да знаете, че тези сърни са голяма напаст.
— На мен ли го казвате. Съсипват зеленчуковата градина на жена ми. — Партньорът ми погледна със съчувствие Луиз, след това отново се наведе над несъществуващите бележки. — Преди да започнат да строят къщата, помните ли кога изляха основите?
Луиз мълчеше. Погледна първо мен, след това Уолкот.
— Питате за бетона ли?
— Да, мила — намесих се и аз. — Бетонът.
— Него си го имаше.
— Моля? — попита Уолкот.
— Имаше го, да. Бетона го бяха излели преди години. Все ми се струваше странно, че си стои така, а къща не се строи.
— Луиз, сигурна ли сте? — попитах.
— О, да. Хърман — съпругът ми — все още беше жив, така че е било преди почти десет години. Той все повтаряше, че това било най-откаченото нещо — да имаш мазе без къща. Кажете, момчета, искате ли мляко и захар?
— Връзва се с кризата.
— Как така? — попитах.
Бяхме отново в колата и наблюдавахме работата на екипа.
— Кембъл каза, че понесъл тежък удар, когато пазарът на недвижими имоти се сринал. Сигурно основите са били излети, когато парите му са свършили.
— Странно, че е започнал да строи точно сега.
— Може да е получил комисиона от продажба и има пари.
— Нали не смяташ, че ги е закопал в имота?
Уолкот се замисли над въпроса ми.
— Дори той не е чак толкова арогантен. Освен това не се връзва. Ако можеш да ги закопаеш под къщата, какъв е смисълът?