— Съгласен съм — отвърнах.
— Но си прав. Избрал е необичайно време за строеж.
— Аха. А и още нещо ще ти кажа, във връзка със сърните.
— Какво? — попита той.
— Намираш бутилка със спрей. Пълниш я с вода, добавяш лъжица олио за вискозитет и няколко лъжички лют пипер. Разтърсваш добре и напръскваш зеленчуците. Сърните мразят тази гадост.
Уолкот прихна.
— А пък аз си мислех, че ще ме посъветваш да ги застрелям.
— Да не съм звяр? — възмутих се аз.
Телефонът на партньора ми иззвъня.
— Уолкот… Да… Наистина ли? Добре, благодаря за обаждането. — Обърна се към мен. — Ударите направо валят.
— В какъв смисъл?
— Нали знаеш „Джино“, италианската кръчма в края на града?
— Минавал съм покрай нея.
— Управителят забелязал автомобил, който стоял там необичайно дълго. Решил, че е изоставен, и позвънил.
— И?
— Колата е регистрирана на името на Шийла Максуел.
— Сериозно?
До нас долетя глас и отново привлече вниманието ни към строежа. Видяхме как Кембъл излая нещо на работниците, докато пресичаше площадката. Щом им обърна гръб, те му показаха среден пръст и започнаха да правят мръснишки движения.
— Погледни този кретен — разсмях се аз. Уолкот поклати глава.
Кембъл се качи в черокито, излезе на заден от алеята и обърна на улицата.
— Тръгваме ли? — попитах.
— Давай.
Последвахме Кембъл на разстояние до къща в Смиттаун. Той намали и спря на алеята до джип „Хонда“. Паркирахме малко по-надолу на пресечката, откъдето имахме добра видимост, докато приближаваше към вратата. Къщата беше на два етажа, вероятно с три спални и две бани, подходяща за малко семейство. Запитах се какво, по дяволите, търси тук.
Партньорът ми посегна към радиото.
— Обажда се детектив Уолкот. Номер на значката пет три едно две.
— Слушам, детектив.
— Трябва ми десет двайсет и седем за бяла хонда „Пайлът“. Регистрационна табела от Ню Йорк Алфа Майк Делта едно едно нула седем.
— Заемам се.
Докато чакахме отговора на диспечера, висока, привлекателна брюнетка около трийсетте отвори вратата и поздрави Кембъл. Двамата се прегърнаха и той влезе в къщата.
Радиото засъска.
— Автомобилът е регистриран на Дейна Атуел. „Чери Лейн“ 82, Смиттаун, Ню Йорк.
— Десет четири. Край.
Адресът отговаряше на къщата, която наблюдавахме. Уолкот записа името Дейна Атуел в бележника си, след това вдигна поглед към къщата. Видях как колелцата се въртят в ума му.
— Този тип определено действа бързо — отбелязах.
Уолкот се почеса по брадичката.
— Какво ли е намислил мръсникът?
26.
Ребека
Не беше никак трудно да убедя Пол, че не се чувствам добре. След като благодарение на достъпа си до телефона му прочетох имейла и научих за тази Дейна, която и да беше, по дяволите, не можах да мигна и това ми личеше. Когато се опита да ме събуди, като плъзна топлите си ръце под пижамата, аз го прогоних и му казах, че ще спя още няколко часа и ще отида в офиса по-късно. По някое време трябваше да изляза, а работата беше достатъчно добре прикритие.
Сгуших се в леглото и не дадох никакви признаци за живот, докато той се приготвяше за деня. Беше весел, подсвиркваше си, докато влизаше под душа, и успя да ме вбеси с тази отявлена проява на щастие. Нямаше представа, че цяла нощ съм била будна и са ме мъчили хилядите мисли за предателство и разочарование, които се лутаха в главата ми.
Вслушвах се в звуците на утринния му тоалет, докато сдържах дъха си и стисках зъби. Преди да излезе, ме целуна по бузата и аз се поразмърдах, колкото да се насиля да му отправя усмивка и да изхленча, преди да се превъртя под одеялото. Усетих как матракът хлътна, докато седеше и ме наблюдаваше. Запитах се дали не му се иска мен да е увил в найлона и захвърлил някъде. Сълзите ми попиха бързо във възглавницата. Когато чух, че входната врата щракна след него, въздъхнах и се предадох на съня.
Когато се събудих няколко часа по-късно, Дъф се бе качил в леглото до мен, за да подремне, и трябваше да бръкна под огромното му тяло, за да измъкна телефона си. Кликнах върху иконата с формата на око и отворих всичко качено от телефона на Пол. Изглежда едва бе дочакал да излезе от къщата днес сутринта, за да отговори на есемесите си. Беше ми трудно да ги чета, затова проверих другаде.
Имаше и няколко съобщения от Уес. Последният беше с близък адрес. Четях отзад напред съобщенията им, които бяха напълно безобидни, но се натъкнах на едно, който ми подейства като удар в корема. Настръхнах, когато осъзнах, че най-добрият приятел на Пол и бизнес партньор също крие тайни. Не знам защо останах изненадана.