— Да, влязъл е в ролята на „семеен човек“. Този тип е пълен с изненади.
Жената помаха топло на Пол Кембъл, докато той даваше заден, за да обърне на улицата.
Запалих двигателя.
— Да видим къде ще ни отведе това животно.
Бяхме на средата на пътя към Стони Брук, когато мобилният на Силвестри зазвъня.
— Детектив Силвестри… Да, да… Сериозно?… Добре, страхотно… Да, слушам. — Той бръкна в жабката, извади химикалка и салфетка от кулинарен магазин и започна да пише. — Страхотно… Ще ми се да ви целуна… Хиляди благодарности. — Той затвори и по лицето му се разля усмивка.
— Какво става? — попитах.
— Да ти кажа, ама с добрата или с лошата новина да започна?
— Казвай. Първо лошата.
— Ти си от хората, които винаги искат първо да чуят лошото, или просто…
— Губя търпение, Силвестри.
— Налага се да обърнеш.
— Къде ще ходим?
— Хънтингтън. Картата на Саша Андърс току-що е била използвана.
Мотелът беше непретенциозен, но уютен и благоприличен. Отидохме на рецепцията, където ни посрещна ведра млада жена, едва излязла от тийнейджърските години.
— Добре дошли в „Хънтингтън Ин“. Заедно ли ще се настаните, господа, или предпочитате отделни стаи?
Партньорът ми кимна към мен и погледна младата жена с престорена арогантност.
— Ще му се.
Приех кикота ѝ за добро начало и погледнах за частица от секундата името на баджа ѝ.
— Добър вечер, Джина. Аз съм детектив Уолкот, това е партньорът ми, детектив Силвестри.
— Как да ви помогна, детективи? — Погледът на загриженост — и никаква подозрителност — който премина по лицето на Джина, потвърди, че мотелът е точно такъв, какъвто предполагах.
— Джина — продължих. — Разследваме изчезнал човек и изглежда кредитната му карта е била използвана тук по-рано днес. Би ли проверила?
— Разбира се, господа. Как се казва гостът?
— Саша Андърс. Андърс.
Джина затрака по клавишите.
— А, да, добре. Така. Саша Андърс. Настанила се е преди две вечери. Всичко е платено с карта и си е тръгнала малко преди времето, когато е трябвало да освободи стаята днес сутринта.
— Значи към единайсет? — попита Силвестри.
— Сигурно. — Джина се намръщи, докато разглеждаше екрана на компютъра. — Така.
— Всичко наред ли е? — попитах.
— Просто… странна работа.
— Кое е странното, миличка? — попита партньорът ми.
— Спомням си я, когато се регистрира. Много беше красива. Изглеждаше страхотно. Руса. Имаше великолепна чанта на „Фенди“. Отиваше на ягуара кабриолет, който караше. Беше с шапка от студио „Лотос“, където ходя на спининг. Останах изненадана, че не съм я забелязала там.
— Добре.
— Та значи, тя се регистрира сама, отиде в стаята си за малко, след това излезе за целия следобед. Каза довиждане на тръгване. Беше страхотно мила. Влиза и излиза на няколко пъти през последните два дни, докато беше при нас. Аз работих през повечето време, защото Шанън, другото момиче, с което се сменяме, е хванало някакъв стомашен вирус. Както и да е, виждах госпожица Андърс да влиза и излиза сама.
— Така.
— Плати сама днес сутринта. Когато обаче чистачката влязла да почисти, след като тя си тръгнала, стаята изглеждала така, сякаш е минало торнадо.
— Сериозно? — попитах.
— Положението било много зле. — Джина се приведе към нас и бузите ѝ поруменяха. — Искам да кажа страшно много секс, разни такива.
— Хм. — Замислих се. — Не искам да те притеснявам, но какво искаш да кажеш с „разни такива“?
Тя сниши глас до шепот, макар да бяхме единствените трима във фоайето.
— Мария, чистачката, каза, че имало опаковки от презервативи, лубрикант, чаршафите били из цялата стая, по мебелите, къде ли не. Били пръснати хапчета. А, да, една от лампите била счупена. Одеве се опитвахме да се свържем с нея по телефона, за да ѝ кажем, че ще трябва да плати повредата.
— Има ли телефонен номер? — попита Силвестри.
— Да, остави номер, щом се регистрира, но когато звъннах, беше изключен.
Извадих бележник и химикалка.
— Джина, би ли ми казала номера?
Тя го каза и аз си записах.
— Супер. — Кимнах към охранителната камера насочена към нас. — Има ли камера на етажа, където е била стаята на госпожа Андърс? Може да разгледаме госта ѝ.
— Имаме, но цялата система се срина. Техникът ще дойде утре, за да я оправи. Съжалявам.
— Няма проблем. Има ли шанс някои от счупените неща в стаята да са все още тук?
— Запазихме лампата. Май ще се опитат да я подменят.