Шампанското приятно ме отпусна. С лаптопа на Пол върху моя, отпих театрално една малка глътка „Вьов Клико“, вдигнах си косата и въздъхнах, сякаш ме наблюдаваха. Въплъщение на истинска дама. Като се има предвид животът ни досега, бихте предположили, че това не е първият път, когато шпионирам Пол. И на практика не беше. Сглупих, като предположих, че сме минали този етап. Чудно как доверието се заменя със затаено негодувание.
Влязох без проблем. Знам всички пароли на Пол. Винаги са едни и същи — прякорът ми и датата на годишнината ни. Разгледах снимката на десктопа му. Стара, правена в началото на брака ни. От лятото, когато се преместихме в Ийст Вилидж и започнахме да работим сериозно, за да спестим за живота, за който и двамата мечтаехме така силно, без да ни спира страх или съмнение. Две наивни хлапета, пълни с оптимизъм за бъдещето си, луди един за друг. Леко се изненадах, че Пол е избрал наша снимка. Моят фабричен тапет с океана ми се стори толкова повърхностен в сравнение с неговия. Едва се разпознавах на снимката. Очите ми блестяха, лицето ми беше по-гладко. Усмихвах се и гледах към Пол вместо към камерата. Той гледаше напред с такава усмивка, която сякаш ставаше все по-широка само докато я гледаш. Не беше остарял толкова, колкото можеше да се очаква, предвид времето, когато бе направена снимката. В тази своя версия беше с по-жилаво тяло, а косата му по-буйна, без сегашното леко прошарване. Проучвах красивото лице, в което се бях взирала по-често, отколкото в собственото си, и не намирах нищо в него.
Отворих пощата му, поех си бавно въздух и се подготвих да се срещна със съпруга си за първи път от много време насам.
2.
Пол
Преди
Със съпругата ми бяхме различен тип лъжци. Интересно нещо, което научаваш след почти двайсет години брак. Аз имах склонност към творчески подход в подробностите. Тя, от своя страна, ги пропускаше избирателно.
С Ребека се събрахме почти еднакво увредени от багажа на миналото си. Предполагам, че за двамата лъжата бе начин да упражняваме контрол; опит да се справим с миналото, като преконфигурираме настоящето си. Един психиатър, когото бяха натоварили с моя случай, ми го обясни като дете. Мисля, че го помня толкова ясно, защото отчаяно исках да направя добро впечатление.
— Пол, можеш да се обръщаш към мен с доктор А. — Усмивката ѝ ме стопля отвътре.
— Добре.
— Пол, разбираш ли какво се е случило с родителите ти?
— Да, доктор А.
— Разбираш, че е било нещастен случай и ти не си виновен?
— Да, доктор А.
— Пол, погледни ме. Ти нищо не си направил.
— Добре.
— Добре, слънчице.
Носеше нежна сребърна верижка с малка сапфирена висулка, която изглеждаше като бижу, предавано по наследство, и беше с цвета на очите ѝ. Помня как стоеше върху кожата и подчертаваше фините бръчици по деколтето ѝ. Тя беше мила и ме накара да се отпусна.
Убеждаваме сами себе си в много неща. Куп приятни, обещаващи лъжи.
Когато се оженихме с Ребека, човече, бяхме луди един за друг. На седмото небе — две диви хлапета с ококорени очи. А какви очи имаше тя! Знойни, сластни, премрежени, но и проницателни. Аз бях безсилен срещу тях. Бяхме безнадеждно влюбени. Беше красиво. И глупаво. Тогава вярвах — наистина вярвах, че заедно можем да се справим с всичко. И по някакъв начин, предполагам, го направихме.
Любехме се почти през цялото време. Потъвах в тези нейни очи, докато устата ми се сливаше с нейните плътни устни, а тъмната ѝ дълга коса падаше върху лицата ни.
— Обичаш ли ме?
— Отчаяно, Маду.
— Искам те толкова много.
— Имаш ме. Имаш ме целия.
— Скъпи, искам да ме чукаш.
Времето имаше свойството да се изпарява, докато лежахме оплетени в чаршафите, стояхме под душа или намирахме творческо приложение на мебелите втора употреба, с които постепенно се бяхме сдобили. Дори намерихме извратено приложение на малката ми колекция от вратовръзки. Светът около нас се връщаше в някакво подобие на ред единствено когато успеехме да се отделим един от друг.
Когато си млад и опасен, всичко ти е позволено. Светът сякаш ти е поднесен на тепсия. Имаш красива съпруга със секси задник, която владее думите по-добре от теб, но можеш да си позволиш тази слабост пред нея. Чувстваш се някак уязвим, но това ти харесва. Допускаш го, защото връзката ви е стабилна. Връзките на брака са нерушими и ви защитават от външния свят.