После си казах, че присъствието ми тук е било оправдано. Пол беше техният заподозрян, както и моят.
Отново бях паркирала пред къщата ѝ. През дните, докато я наблюдавах и чаках, така и не успях да я видя. Копнежът да я зърна беше по-мощен дори от този по хапчетата. Независимо от обещанията си да престана да идвам тук, паркирах така, че да виждам входната ѝ врата. Виждала го бях как влиза в алеята ѝ за автомобили, как пристъпва спокойно и уверено по пътеката и влиза отстрани не веднъж и два пъти. Сякаш живееше тук, по дяволите.
Все още не бях събрала достатъчно смелост да изчакам тук, докато той си тръгне. Днес щях да го направя. Днес възнамерявах да чакам колкото се налага, за да я видя. Бях си скрила косата под руса перука, останала от един Хелоуин. Носех най-тъмните очила, които намерих, и скрих косата си под шапка на „Ню Йорк Янкис“, смъкнах я над очите, но така, че да не ми пречи да виждам. Лъжех, че ходя на работа всеки ден, докато го преследвах и наблюдавах, а сега бе дошъл ред и на дегизировката. Чаках почти до последния момент и сама не можех да си обясня това държание. Занимание, започнало като някаква мания, се превърна в рутина. Вече не познавах себе си, дори без перуката и очилата.
Наблюдавах улицата, за да видя детективите, но след първия път не ги забелязах повече. Питах се дали все още го следят и какво мислят, че е направил. Знаят ли за двойния му живот? Да се държи като лъжлива змия не беше незаконно, но това не го представяше като мъж на думата. Сега вече го хващах в лъжа всеки ден. За това къде отива и къде е бил. Мислих дали да не го проследя до Колд Спринг, където ходи почти всеки ден, но все още не съм събрала смелост. Пътят е дълъг, а не съм сигурна, че няма да ме хване.
Следя вестниците за нови материали за Шийла или Саша, но изчезването им бе затъмнено от многобройните случаи на предозиране из целия остров през изминалите две седмици. Фармацевтичният кладенец пресъхна, а времената на отчаяние принуждаваха хората да задоволяват нуждата с всякакви средства. Сега вече всеки ден се редяха лоши новини и тази за двете изчезнали жени остаря.
Беше обедно време, по-рано, отколкото Пол обикновено идваше. Той беше доста последователен и бях научила графика му. Тъй като разполагах с предостатъчно време, се превърнах в експерт по наблюдението. Научих много и за себе си след принудителната оставка, като например това, че е трябвало да спра и да се вгледам в живота си, вместо да работя непрекъснато. Всяко зло за добро.
Наслаждавах се на наблюдението повече, отколкото бих могла да си представя. Подготвях се да чакам в продължение на два часа и избирах на новия лаптоп нещо, което да слушам. Чудех се дали да не си пусна аудиокнига за самообразоване или мотивационен запис, който да промени нагласата ми. Накрая се спрях на криминална серия за студени досиета. Докато слушах за живота на други, по-лош от моя, ме завладяваше спокойствие.
— Обикновено мъжете убиват съпругите си по практически подбуди; да избягат от брака си, често заради извънбрачни връзки или пари, наркотици или алкохол, които често пъти са решаващ фактор. Жените, които убиват съпрузите си, са склонни да го сторят от страст. В случая „Страйкър“ мотивите на съпруга, Рой Страйкър, включват всички споменати причини.
От десет минути бях на мястото, когато видях в огледалото за обратно виждане черокито на Пол да се приближава. Сниших се на седалката, докато той мине покрай мен и спре пред гаража. Вече го допускаха на алеята пред къщата.
Слезе и със слънчева усмивка заобиколи отзад. Наблюдавах напрегнато как вади нещо познато от джипа и го обляга на вратата на гаража. Това беше надпис за продажба с неговото име, телефонен номер и лице на бял фон. За част от секундата въздъхнах облекчено, защото реших, че Пол е идвал тук по работа. Разбира се. Той продава къщата и се среща редовно със собственичката. Предпочитах да не мисля много за накита, който ме бе довел тук.
Стиснал градинска лопата в ръка, той изкопа две плитки дупки. Стори ми се доволен, докато забиваше табелата и използва чук, за да я застопори. Докато връщаше пръст и трева на място, един автомобил, който бях виждала на няколко пъти паркиран на алеята, спря на мястото, на което обикновено спираше той. Пол се изправи и помаха с ръка.
Забелязах усмивката му, когато се отправи към автомобила и подаде ръка на жената, която — предполагам, Дейна — слизаше от мястото зад волана. Беше по-висока от него и зашеметяващо красива. Не се целунаха, но Пол постави ръка върху нейната с толкова фамилиарен жест, че трепнах. Видях го как заобиколи колата, извади пазарски торби и ги пренесе до входа на къщата. Жената отиде при задната седалка и се наведе за нещо. Следобедното слънце блестеше по предното стъкло.