Не можех да повярвам, че е станало пет и половина. Трябваше да се стегна.
Проверих джипиеса и видях, че Пол е някъде в района. От есемесите му разбрах, че днес нямат огледи и Уес ще замине рано за уикенда си в Монток. Само че аз не можех да задържа дълго вниманието си върху екранчето. По-щастливи времена с огън на плажа и нощно къпане се появиха пред очите ми като чужди щастливи спомени. Представих си колко приятно би било да поплувам сега и си спомних, че Марк и Саша имат басейн, с който много се гордеят. Можех да се топна, но бързо забравих тази мисъл. Спомних си сцената на ливадата пред Дейна и ме заля вълна от гняв. Сетих се и какво ме беше довело тук.
Благодарение на това че в съблекалнята Саша вечно се жалваше от ужасната си краткосрочна памет, вече ми беше дала кода. Шкафчето ми винаги беше близо до нейното и знаех, че използва рождения си ден за всяко място, на което се иска парола или код. Освен това вечно се хвалеше пред подмазвачките си в студио „Лотос“ как съпругът ѝ бил направил охранителната система да зависи от парола и използвал единствената комбинация от цифри, които тя можела да запомни, след като забравяла кода толкова пъти, че на Марк му писнало фирмата за сигурност да изпраща патрулки до тях.
Щях да се върна утре за приятелско посещение у Марк с надеждата него да го няма у дома.
35.
Силвестри
— Кой друг може да е бил? — попитах партньора си.
— Не знам. Видя ли някой да влиза или излиза тази сутрин? — попита Уолкот.
— Да, ама няма как да е някой от тях. Трябва да е Грийн. Очевидно е като трохите по брадичката му. Скапанякът обожава всичко, което става за ядене.
Банановият кекс, който Аби, съпругата на Уолкот, беше опекла за управлението, бе изчезнал от стаята за почивка. Партньорът ми направо полудя.
— Никой ли не е казвал на този тип, че внимателното отношение и уважението движат света?
— Спокойно. После ще му източим нафтата от патрулката. Това ще те накара ли да се почувстваш по-добре, здравеняко?
Телефонът му звънна.
— Уолкот. — Стрелна ме с поглед, докато изпъваше гръб. — Добре. — Беззвучно оформи с устни думите „съдебен лекар“, докато слушаше напрегнато. Наведох се напред. Неочаквано нетърпението по лицето му бе заменено от удивление. — Сериозно? — Погледна ме и поклати глава. — Добре, благодаря за бързия обрат. Много благодаря. — Той затвори.
— Какво става? — попитах.
Той ме погледна, без да крие удивлението си.
— Радвам се, че си седнал.
36.
Пол
— Не мога да повярвам — казах, докато оглеждах завършения покрив. — Наистина успяхме.
— Така е, шефе — отвърна разсеяно Хавиер. И той, и момчетата се бяха лепнали за портативното радио, поставено на стойка за рязане на дърва. Зарязаха сандвичите от закуската си, защото слушаха внимателно всяка дума на репортера.
Не разбирах достатъчно испански и не схващах какво става, но вниманието им ме заинтригува.
— Какво става? — попитах.
Хавиер слушаше, но се обърна леко към мен.
— Открили са жената до залива. Мъртва.
О, не. Моля те, господи, не. Стомахът ми се сви на топка. Ръцете ми изтръпнаха, разтрепериха се. Щом усетих мириса на наденицата от закуските, в гърлото ми се надигна горчилка. Вътрешностите ми пламнаха, а всичко отвън изгуби чувствителност. Сърцето ми, изглежда, беше решило да разбие ребрата.
— Шефе, добре ли си? — Хавиер насочи цялото си внимание към мен.
— Да, извинявай. Забравих нещо в джипа. Трябва ми минутка.
Налагаше се да направя огромно усилие, за да остана прав, докато крачех бързо към автомобила. Щом приближих, се отпуснах върху предния капак, едва успях да запазя равновесие. Дишах дълбоко, за да не припадна. Мамка му, мамка му, мамка му, мамка му, мамка му. Нямаше начин да се случва.
Успях да заобиколя от страната на шофьора и да се отпусна на седалката. Проверих телефона си. Нямаше нищо от Ребека. Тя сигурно тънеше в блажено неведение и нямаше представа, че светът ни е на път да рухне върху нас.
Включих новините на телефона. Отчаяно ми се искаше да разбера какво се случва, същевременно бях ужасен да разбера степента, до която бяхме напълно прецакани. Нямаше начин новото развитие да не доведе до пълна катастрофа.
Ето го. Историята беше водеща във всички новинарски сайтове. Скролнах надолу, след това се върнах към началото и кликнах на първия линк. Беше градски вестник.