— Коя част точно не се връзва? — попитах.
— Познах името от вашето разследване, но това не е жената.
Погледнах към партньора си, след това се обърнах към Джина.
— Как така?
— Очевидно снимката във вестника е на Саша Андърс. Само че жената, която се регистрира в хотела, не беше жената от вестника.
— Ясно. Знам, че вече даде описание на жената, която се е регистрирала тук под това име, но има ли нещо друго, което помниш? Някоя дребна подробност?
— Чакайте да видим. Руса коса, кафяви очи. Вече ви казах това, нали така, господа?
— Да, каза ни.
Тя спря поглед на плота и мълча дълго. Присви очи, сякаш се опитваше да се съсредоточи.
— Тя много приличаше на жената от вестника, но не чак толкова. — Намръщи се. — Много от тези жени си приличат, честно. Не ми е приятно да го кажа, но те сякаш са взаимозаменяеми.
— Нещо друго, Джина?
— Колието ѝ! Не мога да повярвам, че не съм се сетила досега.
— Какво колие? — попитах.
— Тя беше с много красиво колие с два гълъба. Беше много сладурско. А гълъбите са любимите ми птици, затова го запомних. — Джина поклати глава, сякаш се караше на себе си.
— Така — заговори партньорът ми, — много сме ти благодарни. Може да се окаже огромна помощ.
— Наистина ли? — попита тя.
— Никога не се знае коя подробност може да отприщи случая, Джина. А ти очевидно имаш поглед за подобни неща.
Джина грейна.
— Май да.
Подсмихнах се към партньора си.
— Забелязахме.
Неочаквано тя се ококори.
— Чакайте, казах ли ви за дезинфекцията?
— Не си — наостри уши Силвестри.
— Хм. Сигурно е било след последното ви идване. Наложи се да повикат човек да дезинфекцира стаята. Миризмата на пури беше нетърпимо гадна.
Погледнах отново партньора си, преди да се завъртя към Джина.
— Притежаваш таланта да си спомняш важни неща. Много ни помогна.
— Благодаря, детективи. Наистина ли мислите, че от мен ще излезе добър кадет?
— С удоволствие ще кажем добра дума за теб — отвърна партньорът ми.
— Вие сте върхът.
Въпреки горещината, която се излъчваше от асфалта на паркинга, двамата със Силвестри не бързахме да се качим в колата.
— Да проверим ли любителите на пури? — попитах.
Силвестри поклати невярващо глава.
— Очевидно на Андърс му стиска да обикаля с гадже, което се прави на съпругата му, докато тя е в земята.
— Да разберем.
40.
Шийла
Имаше време, когато бях готова да кажа, че съм готова да умра за Пол. Но ние, хората, често казваме нелепи неща, когато любовта поеме кормилото от здравия разум. Признавам, че се увличам във връзките си, но Пол беше различен. Той беше истински. Случиха се неща, които ни попречиха, преди той да осъзнае напълно и ясно какво изпитва към мен. След като бях готова да умра за него и тъй като наистина умрях за него, не е ли честно той да стори същото? Само че аз избързвам.
Не си бях представяла рожденият ми ден да мине по този начин. По-точно казано, не съм и предполагала, че ще се озова увита в найлон, изхвърлена като боклук. Имаше нещо поетично в това да бъда убита от съпругата на гаджето си на трийсет и петия си рожден ден. Всички онези книги за самопомощ, които четях, за да се успокоя и да се науча на разни неща през годините, винаги обещаваха бляскаво начало след особено травматичен край. Но не такива мисли минаваха през пулсиращата ми глава, когато се свестих в мрака, опакована в студен найлон. Първата ми мисъл беше как да се отърва от стегнатия вързоп, в който бях уловена в капан, преди да замръзна или да се задуша.
За щастие те ме бяха увили по такъв начин, че главата ми беше извита нагоре и макар това да беше много неудобно за врата ми, ъгълът ми позволяваше да се движа, макар и малко, и ми осигуряваше приток на въздух. Първо, дишането ми беше по-плитко, отколкото на повечето хора, а каталептичният ми отклик на сцената в спалнята на Пол беше само от полза, след като изпаднах в безсъзнание и имах ограничен достъп до въздух. Същото беше и с температурата. Иронията беше, че онази нощ Пол увеличи значително шансовете ми за оцеляване. Когато сърцето на даден човек спре или поне забави ритъма си дотолкова, че изглежда така, сякаш е спряло, ако тялото се поддържа студено, клетките се запазват и имат по-малка нужда от кислород, следователно забавят смъртта. Като ме беше оставил в почти леденото мазе, вероятно бе спасил живота ми.
В онзи момент съвсем нямах намерение да му благодаря.