Не че ти трябва защита. Всичко останало се нарежда идеално. Имаш проспериращ предприемачески бизнес. Хората се надпреварват да строят нови къщи. Едва успяваш да запомниш бройката на проектите, с които си се захванал, но когато ти поднесат следващия, кой си, че да кажеш не. Можеш да го направиш. Ти си цар. Можеш да въртиш едновременно всички тези чинии. Можеш дори да намериш време да изкопаеш основите, да започнеш строежа на мазето, като прокараш тока, водата и газа на мечтания дом за разкошната си съпруга. Тази, която на свой ред се претрепва от работа. И когато я положиш на леглото и си върху нея, тя изглежда сякаш е на върха на света. И това те кара ти да се чувстваш върхът. В крайна сметка ти си върхът. Ти си шибаният господар на света.
После реалността те блъсва с все сила и сякаш някой те е зашлевил в лицето с чувал с олово. Пазарът се срива, строителството замира и ти седиш там с кур в ръката. Парите веднага пресъхват и се оказваш с над десет полуготови обекта и никакъв шанс да ги довършиш. Вече не държиш пръчките, върху които въртеше всичките чинии. Благодарение единствено на лошия късмет и лошия момент, ти си прецакан. Вложил си тонове пари с нулева възвръщаемост. Амбицията ти сега е твоят кошмар.
Егото ти те върти на шиш. Съпругата ти проявява разбиране. Наистина. Подкрепя те, съчувства ти и те изслушва. Тя обаче знае само това, което ѝ казваш, а ти не ѝ казваш всичко, нали? Не споделяш с нея онова, което наистина те яде отвътре; онова, което те държи буден нощем, докато лежиш неподвижно до нея в леглото, за да си мисли, че спиш непробудно. Не искаш да я натоварваш с всичко това. Какъв е смисълът? Та нали ти си шибаният господар на света. Поне беше.
Натикан си в различна реалност и от нея адски боли. Красивата ти, обаятелна жена, която би продала вълна на овца, е блестяща в работата си — да не споменаваме, че се справя не по-зле и с медикаментите, които са ѝ на разположение. В един момент те осенява печално забавната мисъл, че сигурно има връзка. Икономиката потъва, а хората не могат да наваксат с медикаментите достатъчно бързо. Може би съдбата все пак има чувство за хумор.
Седиш си вкъщи и се опитваш да намериш начин да възродиш кариерата си. Ровиш, напрягаш се и се обаждаш на всеки, за когото се сетиш. Всички безвкусни и лъскави награди върху камината те гледат натрапчиво. Доказателствата за успехите в продажбите на съпругата ти и издигането ѝ в професията. Гледат те, съдят те и те съжаляват. Питат какъв мъж си всъщност.
Минава време, преди да го осъзнаеш, но ударът е не по-малко жесток. Сега съпругата ти се оправя с лайната, защото ти вече не можеш. Жената, която галено наричаше Маду — твоята гургулица — сега трябва да се грижи за теб, защото ти вече не си в състояние. Не си от тези, които се самосъжаляват, но сега правиш точно това. Със сигурност това ѝ се отразява. Изпитваш облекчение, че не се съгласи на дете.
Тя не го показва, но го четеш в очите ѝ. По-предпазлива е с теб, сякаш преди всичко внимава за гордостта ти. Оставя на теб инициативата и това се усеща като отстъпка. Преди танцувахте плавно и естествено, а сега усещаш как нарочно те оставя да водиш. А когато се любите, вече не те гледа в очите по същия начин, нито пък ти в нейните. В тялото ѝ се промъква някаква скованост. Не се отваря за теб по същия начин, не те приема със същата безпаметност. Сякаш се носите един до друг, но не заедно.
Започваш да се чудиш какво още прави с теб, защо не си е тръгнала. Умът ѝ е другаде, а знаеш, че очите ѝ скоро ще го последват. Стигате дотам, че си изненадан, задето не те напуска, а после разочарован, че няма силата да го направи. Защо просто не си тръгне? На нейно място ти би си тръгнал. Какво чака тя?
Полагаш усилия да показваш външните признаци на един здрав, работещ брак: взаимно уважение, подкрепа и грижа. Всичко това все още го има, но нещо друго е пропълзяло и ерозира повърхността, подяжда сърцевината на връзката ви. Чувствате го в ежедневието си, но въпреки това никой не може или не иска да предприеме нещо. Това неизбежно слага отпечатък върху сексуалния ви живот. Стигнал си дотам, че вече не искаш да я любиш. Имаш нужда от нещо по-първично и животинско, за да задоволиш нуждата си.
Шийла беше грешка. Обаче грешките се виждат едва когато се обърнеш назад. Нямах намерение това да се случва, но се случи. Когато се запознахме, вече бях безработен от две години и продължавах да кроя планове как да успея отново. Ежедневният ми ритуал да се разхождаме с Дъф долу до залива ме изваждаше от затвора на къщата, помагаше ми да фокусирам мислите си и ме доближаваше до следващата гениална идея, която винаги беше на една ръка разстояние.