— Тези ще те вкарат в достатъчно добра форма, за да убедиш Коломбо и Коджак, че си била с мен в нощта, когато Саша е била убита. След като го направиш, ще уредя да излекуваш онова, което те мъчи от доста дълго време.
Много добре знаеше, че у него са и ножът, и хлябът. Нямаше смисъл да се боря с поражението. Умът ми бе устремен само към едно. Закимах, докато поемах едно от хапчетата в потната си ръка, и го преглътнах без вода. Поставих останалите в кърпичка и ги завих стегнато, преди да ги пъхна в джоба на дънките.
Не казах нищо на Марк, когато се промъкнах покрай него и минах през просторното фоайе, за да изляза. Освен това едва на няколко крачки от колата осъзнах, че той нито веднъж не каза, че не е убил Саша.
43.
Шийла
Понякога хората, които са най-важни в живота ни, се появяват по най-незначителен начин. Пол влезе в живота ми след подслушан разговор, докато чаках на опашка за душа потна и полугола.
Съблекалнята в студио „Лотос“ беше пълна с разсъблечени жени със зачервени лица. Ребека беше две жени пред мен. По онова време, разбира се, не знаех, че тя се казва Ребека, познавах я като напрегнатото лице и стегнатото тяло, което бе въртяло педалите до мен безброй пъти, но никога не отвръщаше на усмивките или на поздравите ми. Просто поредната богата гаднярка.
Разговаряше тихо с жена с къдрава коса в морковен цвят, която бях виждала в клуба няколко пъти. Не мислех, че са приятелки, защото Ребека не правеше впечатление на жена, която има приятелки. Двете си говореха като познати, които общуват по задължение. Демонстрираха престорено приятелство, за да замаскират липсата на желание да разговарят.
— Ребека! Бях забравила, че идваш в този клуб! Много е далече от нас, но когато научих, че Чад Би води часовете, се записах! — След това добави конспиративно. — А и дерматологът ми е тук, така че си струва пътуването за вълшебната му инжекция.
Червенокосата говореше с остър глас, увита в прекалено малката си кърпа, имплантите на гърдите ѝ бяха несъразмерни с дребната ѝ фигура.
Ребека беше като хваната в капан. Лепна бърза целувка на бузата ѝ.
— Ерин, много ми е приятно да те видя. Как е новата къща? Как е Уес?
— Когато ми каза, че иска да се занимава с недвижими имоти тук и да напуснем града завинаги, направо ми се прииска да умра. Какво, по дяволите, щях да правя по цял ден? Обаче е страхотно, че не ми се налага да работя и мога да си обърна внимание, което бе невъзможно в онази лудница в Манхатън. А за децата е идеално.
Ребека кимаше, без да каже и дума. Не беше нужно да видя презрението, което се криеше зад любезното ѝ отношение, за да усетя, че го има. Вече и аз мразех тази жена.
— Разбира се, че се радвам колко добре се справя Уес, но почти не го виждам! — Ерин се наведе. — Много ми се иска да ми помага да харча част от парите, които изкарва!
Постарах се да не забелвам очи. Ребека, изглежда, също се стараеше да не забелва очи.
— Радвам се, че нещата вървят толкова добре — отвърна тя равнодушно.
— Как е Пол? — Червенокосата говореше с тон, който издаваше, че нещо е сполетяло въпросния Пол. — Как е при него? Бизнесът му рухна ужасно тежко. Как се възстановихте?
Лицето на Ребека помръкна малко.
— Пол е добре. Страхотно. Все още мисли какво да прави от тук нататък — отвърна тя кисело.
Ерин се усмихна насила и закима като робот, което ми показа, че изобщо не я е грижа.
— Сигурно се отразява зле на брака ви. Все още ли мислите за деца?
Лицето на Ребека се сгърчи.
— Щастливи сме и определено сме доволни, че нямаме деца. Винаги е било така.
— А, сигурно те обърках с друга. Браво на вас. — Не можех да повярвам колко невъзпитано се държеше тази жена.
— Случва се, няма проблем. — Стиснатите устни на Ребека казваха друго.
— Сигурна съм, че нещо ще се появи за Пол, той е умно момче.
— Радвам се, че излиза от къщата от време на време, за да разхожда Дъф.
— А, да! Нали имахте едно огромно куче!
— Понякога имам чувството, че Пол го обича повече от мен. — Смехът на Ребека прозвуча изкуствено.
— Може да започне бизнес по разхождане на кучета, нещо такова. Или пък да строи кучешки колиби! — Ерин се забавляваше сама, за разлика от Ребека.
Очевидно усетила раздразнението ѝ, тя бръкна в чантата си, за да извади айфон.
— Извинявай, звъни бавачката.
— Разбира се. Щом се налага.
Ерин продължи, без да вдигне очи.
— Трябва да ви поканим в скоро време. Много съм се запалила по фън шуй! Може да преобразя къщата ти. Ще освободя малко енергия, ще обърна специално внимание на ъгъла на кариерата на Пол!