Чарът ни очевидно не действаше вече на рецепционистката. Тя демонстрираше нещо средно между разсеяност и леко раздразнение.
— Ще трябва да се обърнете към „Човешки ресурси“ — заяви и ни насочи няколко етажа по-нагоре.
Реших да се пробвам.
— За съжаление времето е от значение. Много ще ни помогнете, ако…
— Нямам право да разкривам подобна информация — отсече тя.
Партньорът ми се намеси.
— А случайно да имате дата на нейното…
Тя посочи с пръст нагоре.
— „Човешки ресурси“. — Каза го така, сякаш обясняваше на деца от детската ясла.
— Чудесно — отвърнах. — Много ни помогнахте. Пожелавам ви прекрасен ден.
Тя ни помаха, без да каже и дума, докато отговаряше на телефона.
— Как да ви помогна, милички?
Двамата с Уолкот бяхме седнали срещу Сесилия в „Човешки ресурси“. Тя изглеждаше „по-народен човек“ от колежката си долу.
Партньорът ми стисна ръце в скута и ѝ отправи непринудена усмивка.
— Сесилия, трябва ни малко информация за една от бившите ви служителки, Ребека Кембъл.
Тя се ококори и сви устни навътре, за да не каже и дума. Погледна към вратата, след това отново към нас.
— Какво искате да знаете?
— Разбрахме, че госпожа Кембъл наскоро е напуснала след дълга служба — започна той.
— Точно така, да. — Сесилия се приведе към нас. — Беше доста разтърсващо, това е сигурно. Не искам да нарека напускането ѝ скандал, не точно, но…
Излизаше, че тя е клюкарка, време беше да я накараме да се разприказва.
— Колко интересно, Сесилия. — Подпрях лакът на бюрото и отпуснах брадичка в шепа. — Разкажете ни.
— Така — започна тя. — Ребека бе освободена наскоро заради съмнително отношение към мостри в склада. — Гласът ѝ попритихна. — Освен това получихме анонимен сигнал, че двамата с господин Андърс поддържат неприлично близки отношения. — Тя изви вежди с надеждата да се досетим сами.
Уолкот закима конспиративно.
— Тук май се е разиграла истинска сапунка.
— Можете ли да повярвате? — ахна тя. След това се усети, прочисти гърло и подръпна деколтето на блузата си. — Само че не сте го чули от мен.
Бяхме отново в служебния автомобил, а партньорът ми беше лепнал телефона за ухото си. Изрече с устни „гласова поща“, преди да заговори спокойно:
— Госпожо Кембъл, обажда се детектив Уолкот. Сигурен съм, че сте запозната с трагичните събития. Разговаряме отново с различни хора от часовете по спининг, в случай че сме пропуснали някого първия път, и бихме искали да се срещнем с вас, когато графикът ви позволява. Моля ви, звъннете ми на мобилния. Благодаря ви. — Той прекъсна и се обърна към мен. — Да вървим в имението.
Кимнах и потеглихме.
Затвореният комплекс, през който минавахме, ми се стори истински парадокс. Всяка къща беше различна, същевременно всичките имаха кукленски вид. Макар всеки жител да се опитваше да надцака съседите си, всички домове изпъкваха по неповторимо натруфен начин. Да, нелепите прояви на мангизлиите.
Тръгнахме към имението на Андърс, за да проверим любимия ни престъпен фармацевтичен бос. Уолкот барабанеше с палец по коляното си, докато гледаше през прозореца. Обърна се към мен.
— На това му се казва интересно развитие.
— И още как — съгласих се.
Завихме зад ъгъла на пресечката, на която беше домът на Андърс, и паркирахме на улицата, на удобно разстояние от къщата, така че да виждаме входната врата. Щом забелязах, че няма новинарски ванове, ме заля облекчение. Репортерите все още не се бяха струпали пред дома, което бе обещаващо. Най-добре да хванеш някого, когато не е вдигнал гарда.
Уолкот провери телефона си, след това ми кимна. Тъкмо посягахме да отворим вратите, когато партньорът ми застина, без да откъсва очи от къщата на Марк Андърс.
— Ти да видиш. Какво става тук?
Обърнах се и видях Ребека Кембъл да излиза. Стори ми се рошава, не на себе си. Лицето ѝ изглеждаше бледо, изопнато, раменете ѝ бяха увиснали. Андърс застана на прага в разръфан халат, точно толкова неугледен, колкото и приятелката му. Когато тя се обърна към него, той се облегна на рамката на вратата и я целуна бързо. Тя се отдръпна, обърна се и се отправи към улицата. Той подвикна след нея, но тя просто помаха с ръка и продължи към джипа си. В движенията ѝ, докато се отдалечаваше от къщата, личеше някакво отчаяние.
— Май през всичкото време сме наблюдавали грешните влюбени гълъбчета. — Бях силно изненадан от това ново развитие. Това беше случай, който поднасяше все нови изненади напоследък.