— Да. Марк ми е шеф. — Фактът, че ми зададе въпрос, чийто отговор вече знаеше, ме подразни. Имах чувството, че ме върти в кръг.
— Госпожо Кембъл. Извинявайте, че питам отново, но искате да кажете, че Марк ви е шеф. — Силвестри дори не вдигна поглед, когато ми зададе въпроса. Той, също като котка, перваше от време на време с пръст торбичката чай, която висеше от чашата.
Не отговорих. Предполагам, че се опитваха да решат кой ще отбележи точка. Уолкот заговори:
— Вижте, Ребека. Ще постигнем нещо единствено ако сте откровена с нас. — Изглеждаше доволен от себе си. — Всички си имаме тайни. Обикновено ги пазим от половинките си, когато се опитваме да ги защитим от нещо. Но като пазите тайни от детективи по време на разследване за убийство, не защитавате никого, най-малко себе си.
Начинът, по който ми говореше, ми напомни повече за психиатрите от детството ми, отколкото за детективи. Никак не ми хареса.
— Не пазя тайни. — Тези думи прозвучаха по-остро, отколкото възнамерявах. Мъжете обикновено не одобряват агресивни жени, особено мъжете с пистолети.
— Да пробваме отново — рече внимателно Силвестри. — Правилно ли съм разбрал, че не сте били напълно откровена със съпруга си за настоящото ви служебно положение.
— Да. Не. Искам да кажа, да, съвсем точно казано е.
— А в момента не сте откровена с нас.
— Точно така. Не бях напълно откровена с вас.
Уолкот ме наблюдаваше внимателно, докато партньорът му продължаваше да се прави на добро ченге.
— Госпожо Кембъл, онова, което казвате или не казвате на съпруга си, не ни засяга. Просто искаме да сме наясно с картинката. Наскоро прекарахме известно време в бившия ви офис и честно казано, учудвам се, че не сте си тръгнали по-рано. Но за да сме наясно, кога точно напуснахте?
— На първи април. — Те не се спогледаха, но бързо свързаха точките.
— Интересно. Значи сте си подали оставката в деня, в който сме ви посетили със съпруга ви заради Саша и Шийла. Първи април е бил ден, изпълнен със събития за вас. — Потърсих нещо издайническо в изражението му, но Силвестри беше неразгадаем.
— Едното нямаше нищо общо с другото. Бях нещастна на тази работа и имах намерение да напусна много преди вие да дойдете у нас.
Вече беше невъзможно да стоя неподвижно. Не знам дали действието на хапчетата преминаваше, или температурата в стаята беше висока, но усетих как напрежението се вдига до непоносимо ниво.
— Значи поддържахте постоянен контакт с Марк? — Силвестри пое кормилото. Не мога да кажа, че го предпочитах. Той също беше красив мъж, но по-мрачен, по-замислен и по-рязък. Би ме привличал като партньор, но не и като разпитващ.
— И какво точно беше естеството на връзката ви с Марк Андърс?
— Колеги сме. — Поправих се бързо, за да не им дам възможност те да ме поправят. — Бяхме колеги. И приятели. Опитвах се да го подкрепям през всичкото това време.
— Защо тогава скрихте напускането си от Пол?
— Не исках… не искам да го тревожа.
— Искате да кажете, че той ще се разтревожи, задето напускате работа, на която не сте щастлива ли? На мен ми се струва, че това е въпрос, който бихте искали да обсъдите или дори да отпразнувате със съпруга си. — Стори ми се, че Силвестри има още нещо за казване, но се въздържа.
— Всеки от нас уважава мнението на другия и не си искаме разрешение, когато става въпрос за лични решения. — Постарах се да не звуча отбранително, но се оказа безкрайно трудно.
— И не се притеснявате, че Пол ще забележи липсата на доходите ви? — намеси се Уолкот.
— Двамата с него не сме вманиачени по парите. Имаме отделни банкови сметки. Не следим кой какво внася вкъщи. Освен това финансовото ни състояние е добро. Засега просто обмислям какво да правя от тук нататък. — Вътре в себе си се свих.
И двамата детективи ми се сториха доволни от отговора или може би отегчени. Силвестри погледна партньора си и се приведе напред. Усетих, че нещата се променят отново, преди още да зададе следващия въпрос.
— Бихте ли определили връзката си с Марк като много близка? — Начинът, по който Силвестри наблюдаваше езика на тялото вместо изражението ми, ме накара да се почувствам неловко.
— Не чак толкова близка.
Уолкот отпи кафе и се усмихна мило.
— Но достатъчно близки, за да преспите у тях. Разбирам да си близък с колегите, но чувам, че Силвестри хъркал, макар да нямам намерение да разбера лично. — Силвестри се изсмя и кръвта ми взе да кипва.
— Вече ви казах. Пих доста и заспах. Изглежда и Марк е заспал.