Силвестри ми се стори замислен.
— На двамата със съпруга ви често ли ви се случва да пиете толкова много, че да не можете да се приберете?
— Не. Нищо подобно. Беше момент, наситен със стрес.
Изглежда остана доволен от отговора ми и отново смени посоката на разговора.
— Защо според вас господин Андърс не ни каза, че е бил с вас в нощта, когато Саша е изчезнала? Първоначално ни увери, че си е бил у дома и е работил — обясни Уолкот.
Въздъхнах, за да спечеля няколко секунди. Очаквах този въпрос.
— Защото ме е защитавал.
Силвестри, изглежда, се сети за нещо, но запази мълчание. Не и Уолкот.
— Изглежда ви защитава твърде много, след като е готов да влезе в затвора.
Постарах се да прикрия нарастващата тревога. Лицето ми гореше. Напомних си отново, че сама съм избрала да дойда тук, но ми беше все по-трудно да си спомня защо съм го направила.
— Той ми беше шеф и не е искал някой да извърти нещата. Грешката беше моя. Бях изостанала с проектите и имах нужда от помощ. Помолих го да не казва нищо за това, че сме работили през нощта. Не исках всички в офиса да помислят, че има специално отношение към мен. — Те изобщо не се вързаха на това обяснение.
Силвестри се замисли, преди да мине нататък.
— Значи помолихте Марк да не ни казва, че сте били заедно въпросната нощ?
— Не. Това стана, преди да разбера за Саша. Бях помолила Марк за редките случаи, когато съм работила с него до късно, да не казва на никого. Покрай истерията около тормоза на работното място в наши дни не исках нито Марк, нито аз да си имаме неприятности. Очевидно всичко това се промени, когато са открили Саша и Марк е трябвало да даде обяснение за въпросната нощ. Само че той беше готов да мълчи заради мен.
С тези приказки се вкарвах в ъгъла. Сега оставаше само да ми дадат въже, на което да се обеся. Поех си драматично въздух и вдигнах поглед в опит да измисля ефективен начин да се измъкна от положението. И двамата мъже ме наблюдаваха очаквателно.
— Както сами се досещате, бях много разстроена, когато разбрах, че съпругът ми е имал емоционална връзка със случайна жена от квартала…
Силвестри ме прекъсна.
— Случайна ли? Вие двете с Шийла не сте ли тренирали заедно спининг?
— Да…
— Значи сте били една до друга на велосипедите, нали така?
— Да, но не сме…
Той непрекъснато смазваше опитите ми да се измъкна.
— Всъщност колелото ѝ е било от другата ви страна. Нали така? Доста близо сте били, за да е случайна.
Не бях сигурна на кой от скорострелните му въпроси да отговоря.
— Шийла тренираше в същото студио, но двете не се познавахме. Дори не бях направила връзката, докато не изчезна от картинката.
Детективите никак не се впечатлиха от неподходящия ми избор на думи.
— Бях много разстроена, когато научих за нея. Нямах представа, че тя е била жената, до която съм тренирала, никога не сме си говорили по време на тренировките. Не знаех нищо за нея.
— Кажете тогава, как връзката на съпруга ви с Шийла и вашето неодобрение по този въпрос са свързани с това, че сте алибито на Марк за въпросната нощ? — Бях благодарна, че Силвестри ми помогна да изляза на сушата. Отпих глътка вода и се опитах да успокоя нервната си система.
— След като разбрах за Шийла, избягвах да се прибирам. Работех допълнително в офиса. Заедно с Марк работехме за пускането на пазара на лекарство за много милиони. Оставахме много пъти до късно заради презентацията и избирането на екипи по продажбата и маркетинга. Той беше до мен в труден момент.
— Само вие двамата ли? Или имаше и други в офиса?
— Само ние двамата.
— Пол забелязваше ли, че прекарвате толкова много часове след работно време с шефа си?
— Знаеше, че работя много. Не ме е питал нито с кого работя, нито над какво. Беше засрамен заради Шийла, затова не разпитваше как си прекарвам времето. По същото време и той работеше много, ако не и повече от мен.
— Ребека, двамата с Марк Андърс имате ли сексуална връзка? — Май доброто ченге на Уолкот беше излязло от стаята.
— Вече не.
Опитвах се да си спомня как се озовах в тази стая, как се стигна до този разговор. Как това, че лъжех полицията, че съм спала с бившия си шеф, щеше да оправи нещата. Ами нелепата тревога, че това ще стигне до Пол. Не вярвах, че той дава пет пари за Марк, но предпочитах да не обяснявам тази лъжа.
— Ребека?
Трябваше да се съсредоточа над настоящите гадости и да не се разсейвам с въпроси от външния свят.
— Вижте, нещата стигнаха прекалено далече. Пол не знае нищо, а сега тази връзка е приключила. Марк не искаше да ви казвам, че съм била у тях, защото знаеше, че Пол ще остане с погрешно впечатление и ще се разстрои.