Уолкот ме прекъсна с тих глас:
— Ребека, съпругът ви избухлив ли е?
— Не повече от останалите хора. Ядосва се, след това му минава. Но Пол никога не би ме наранил. Той никога не би наранил друг човек. — Стиснах палец и показалец с надеждата да открия точката, която носи успокоение.
— И какво е погрешното впечатление, госпожо Кембъл? — попита настойчиво Силвестри.
— Моля?
— Казахте, че съпругът ви може да остане с погрешно впечатление. Кое е правилното впечатление?
Всеки момент щях да изпищя. Сърцето ми биеше толкова бързо, че едва говорех.
Заекнах.
— Спали сме заедно два пъти. Беше просто секс. Пол кривна от пътя, аз също. — Бях повишила глас и това ме стресна, но също така ми помогна да се освободя от част от натрупаното напрежение и аз успях да си поема дъх. Детективите се държаха спокойно, както обикновено.
— И къде беше Саша Андърс в този сценарий? — Всеки път, когато си стъпех на краката, Силвестри успяваше да ме събори отново.
— В какъв смисъл?
Те ме подмятаха като играчка.
Уолкот се почеса по главата.
— Мислите ли, че тя е имала някаква представа, че връзката ви със съпруга ѝ е станала сексуална?
— Съмнявам се. Тя не се интересуваше от друго, освен от себе си. А и те си имаха проблеми.
— И тя ли си търсеше развлечения извън брака?
— Нямам представа. Както вече ви казах, двете с нея не бяхме приятелки.
— Подозирали ли сте, че при тях с Пол може да е пламнала старата искра? — попита небрежно Силвестри. Търпението ми към него беше изчерпано.
— Не. Пол просто понасяше Саша. Това между тях беше стара история. — Скръстих ръце, след това бързо ги отпуснах. Уолкот си записа нещо.
— Значи Марк никога не е споменал Саша да му е изневерявала.
— Не бяхме чак толкова близки. Не сме говорили за брака му. Случилото се между нас не беше сериозно.
— Изглежда доста сериозно, ако сте били с господин Андърс вечерта, когато съпругата му е изчезнала, и той не ви е посочил като свое алиби, когато го разпитвахме за пръв път. Не мислите ли? — Не мога да кажа дали Силвестри се наслаждава на това развитие, но така ми се струваше. Напълно бях изгубила контрол над разговора. Чувствах се като заподозряна.
Уолкот се намеси.
— Госпожо Кембъл, Марк Андърс ви е бил шеф. На мен ми се струва, че това е злоупотреба с власт, особено след като сте решили след това да напуснете. Чувствахте ли се притисната от него? Говорили ли сте с друг от „Човешки ресурси“ на фирмата по този въпрос?
— Няма такова нещо. — Имах чувството, че съм участвала в маратон и всеки момент ще припадна. Взех бутилката вода от масата и я изгълтах до дъно. Силвестри, изглежда, прочете мислите ми.
— Да си починем малко. Искате ли да отидете до дамската тоалетна?
Когато се върнах, двамата седяха мълчаливо. Стаята ми се стори гореща като пещ. Бях малко по-спокойна, след като се наплисках със студена вода и разтворих един ативан под езика. Седнах и трепнах, когато забелязах, че телефонът ми е все още пред Силвестри.
— Госпожо Кембъл, само още два въпроса, след това ще си тръгнете.
— Добре. — Осъзнах, че съм изгубила представа за времето без телефона си. Нямах идея колко време съм прекарала тук. Струваше ми се, че са минали часове.
— Ребека, има нещо, което ме притеснява. — Мамка му.
— Какво?
— Казахте, че не сте направили връзка между Шийла и жената, до която сте били на тренировките по спининг, докато не сте научили.
Не разбирах защо отново повдигат въпроса за Шийла.
— Точно така.
— Виждали ли сте някога съпруга си заедно с Шийла?
— Не съм. — Стиснах зъби.
— Как тогава я познахте на снимката онази сутрин в кухнята, когато ви посетихме? — Силвестри беше сигурен, че ме е спипал. Само че аз бях готова.
Оставих сълзите, които сдържах, да закапят.
— От телефона на Пол. Видях нейни снимки. Повечето бяха на голото ѝ тяло, но имаше и няколко на лицето. — Не ми се налагаше да крия отвращението по лицето си, когато си спомних снимките. — Така разбрах за връзката им. Когато открих снимките и сметнах две и две, тя престана да идва в студиото.
— Само че Пол каза в кухнята ви, че връзката им никога не е стигала дотам…
— Тя е пращала на съпруга ми свои снимки, той е пращал свои, но твърдеше, че това било всичко. Повярвах му. Не съм се задълбочавала.
Двамата мъже, изглежда, се почувстваха неловко заради хлипането ми и аз най-сетне видях светлина в тунела. Уолкот излезе от стаята, вероятно за да донесе кърпички.