Оказа се много по-тежка, отколкото изглеждаше, и ми отне много повече време и сили, отколкото очаквах, за да я изтегля от колата. Предположих, че няма да е чак толкова мърляво, ако я застрелям навън, положих найлона, в който бях увита на земята наблизо, и я изтъркалях отгоре. За пръв път стрелях с пистолет извън стрелбище, нещо, което бях правила, когато започнахме да излизаме с Даниъл и бях изненадващо развълнувана, но опитът върху Саша — на открито, без надзор — се оказа много по-вълнуващ, отколкото си бях представяла. И много по-шумен. След като приключих с този въпрос и дулото се охлади, поставих пистолета ѝ в моята чанта, без калъфа, просто за всеки случай. Опаковах я за незначителна частица от времето, което ми беше нужно, за да се освободя от същата тази опаковка, и я изтеглих до вратата към мазето, която водеше надолу. Отворих с известно усилие и я блъснах силно надолу. Не беше трудно да завлека пластмасовото руло до задната част на мазето, където бях хвърлена аз, и останах доволна, че съм обърнала внимание на разстоянието и местоположението, преди да избягам. Бях сигурна, че когато Пол се върне, ще намери заместницата ми точно където трябва. Ако късметът не ме предадеше, той нямаше да разбере, че единият труп е бил подменен с друг.
50.
Ребека
Той се готвеше да ме убие. Тази сутрин, докато все още спеше, видях, че шишенцето с хапчетата от Марк липсва. Знаех, че Пол ги е взел, а имах отчаяна нужда от тях. Потърсих навсякъде, където се сетих — и в сака му с екипа за фитнес, и в джобовете на палтото, и в бюрото, преди да ми хрумне да проверя в колата му. Не ги намерих, но в жабката беше пистолетът, увит в червена кърпа.
На излизане той каза.
— Маду, този уикенд трябва да излезем да се повозим, както едно време. Какво ще кажеш? Става ли в събота? — Наблегна на събота, сякаш денят беше особено важен.
Думите бяха като стъкло в устата ми.
— Разбира се, мили. Чудесно.
— Разбрахме се, имаме среща. — След това буквално изхвърча през вратата.
Официално можех да заявя, че се страхувам от съпруга си.
Седнах в колата и се замислих колко зле се развиват нещата, преди да потегля към Марк. Погледнах малкия ни дом. Никога не го бях разглеждала от това място. Отвън приличаше на прелестна провинциална къща, която предлага всички възможности за щастие и живот. Навремето ни даваше обещание, че ни очаква нещо по-велико и зряло. Запитах се колко различна щеше да бъде гледката ни сега, ако бяхме успели с нашата мечта. Съкрушителната реалност беше, че Пол има планове за съвършено различна мечта с Дейна.
Въртях се и в настоящето, и в далечното минало. Вчера Силвестри и Уолкот ме въртяха в кръг и ме накараха да се замисля за нощта, в която изгубих родителите си. Седях в подобна стая, която ме притискаше отвсякъде, една социална работничка ми задаваше въпроси, докато аз се опитвах да си спомня всичко, което бях видяла. С нас седеше и мъж, но не говореше. Едва сега ми стана ясно, че е бил детектив.
Все още бях по пижама, онази с луните и звездите. Някой ми беше обул обувките и ги беше вързал.
— Ребека, знаеш ли какво се случи тази вечер? — Гласът на социалната работничка беше мил, а тя ми се усмихна топло, за разлика от детектива.
— Родителите ми се нараниха един друг.
— Да, точно така. Знаеш ли защо се нараниха един друг?
— Мама каза нещо и татко много се ядоса.
Имаше кутийка шоколадово мляко на масата пред мен и аз не откъсвах поглед от него. Така беше по-лесно, отколкото да срещам очите на двамата възрастни. По израженията им разбирах, че съм направила нещо много лошо и яко съм загазила.
— Какво се случи след това?
— Скрих се в дрешника. Те мислеха, че спя в стаята си.
— И какво видя и чу от скривалището си?
— Чувах как се чупят разни неща. Татко отвори чекмедже в стаята им. Мама започна да крещи за помощ. Чу се много силен шум и не я виждах, докато не легна на земята.
Детективът беше едър мъж, може би два пъти по-едър от татко. Седеше на стол, който му беше тесен. При други обстоятелства щеше да ми се стори комично. Той не говореше и когато вдигнах поглед от шоколадовото мляко към лицето му, очите му бяха зачервени. Непрекъснато бърчеше нос, сякаш ще кихне.