— Разбира се, че не!
— По-добре от собствения си баща? Даже и от чичо?
Поклатих отрицателно глава.
— Готвят те за блестящото бъдеще, което те очаква — каза Ана напълно сериозно. — Всяко момиче в Англия би дало живота си, за да бъде на твое място. Ти си на път да станеш фаворитка на английския крал, а си тръгнала да се разхождаш с този престорено свенлив вид из градината, потънала в размишления дали е редно да му се усмихваш? По този въпрос явно не можеш да измислиш нищо по-умно от Фло — тя опря върха на обувката си за езда в задните части на Фло, кученцето се размърда с нежелание и тръгна бавно нататък по пътечката да настигне топката. После седна на земята, нещастна и упорита също като мен.
— По-спокойно — каза предупредително Джордж. Той взе хладната ми ръка и я положи на сгъвката на лакътя си. — Всичко това не е толкова страшно, колкото ти се струва — каза той. — Уилям днес яздеше до теб в израз на съгласието си, а не с цел да събуди у теб чувство на вина. Той знае, че всичко трябва да стане така, както кралят пожелае. Всички го знаем. Уилям не е никак нещастен от това стечение на обстоятелствата. Той ще се ползва с привилегии, произтичащи от това, което вършиш. Ти изпълняваш дълга си към него, издигайки семейството му. Той ти е благодарен. Няма нищо нередно в това, което правиш.
Аз се колебаех. Вдигнах поглед от ясните кафяви очи на Джордж и го насочих към извърнатото лице на Ана.
— Има още нещо — казах аз, принудена да направя това признание.
— Какво е то? — попита Джордж. Ана следеше с погледа си кучето, но аз знаех, че съм привлякла вниманието й.
— Не знам какво трябва да правя — казах тихо. — Уилям обикновено ме люби веднъж седмично, при това в тъмното и набързо — никога не ми е харесвало особено. Не зная какво точно се очаква от мен.
Джордж се разсмя, обви с ръка раменете ми и ме притисна нежно.
— О, прости смеха ми. Но ти наистина нищо не си разбрала. Кралят не иска жена, която знае какво да прави. Има десетки такива във всяка градска баня7. Той иска теб. Самата ти си това, което е харесал. Затова няма да има нищо против твоята срамежливост и неувереност. Изобщо не се безпокой.
— Виж ти! — дочухме вик иззад гърба си. — Тримата Болейн!
Ние се извърнахме и видяхме краля, който се беше появил на площадката на стълбището, все още облечен в пътни дрехи, килнал шапка на една страна.
— Ето ни и нас — поклони се Джордж. Ана и аз направихме реверанс едновременно.
— Не сте ли изморени от пътуването? — попита кралят. Въпросът бе отправен към всички, но той гледаше мен.
— Съвсем не.
— Действително хубава кобилка яздехте, но гърбът й беше някак къс. Ще ви дам нов кон — каза той.
— Ваше величество е много добър с мен — казах аз. — Кобилата е взета назаем. Ще бъде щастие за мен да имам собствен кон.
— Ще си изберете един от конюшнята. Елате, нека отидем да ги огледаме още сега.
Той ми подаде ръка и аз плахо докоснах разкошната материя на ръкава му с пръстите си.
— Едва ви усещам — той сложи ръката си на моята и притисна дланта ми. — Ето така. Искам да знам, че сте моя, мистрес Кери — очите му бяха наситеносини и бистри; той докосна шапчицата ми, след това опънатите ми назад златистокестеняви коси, а накрая и лицето ми. — Аз искам наистина да знам, че сте моя.
Почувствах как устата ми пресъхва и се усмихнах, въпреки надигащото се в мен чувство, което оприличавах на смесица между страх и желание, и което ме оставяше бездиханна.
— Щастлива съм да бъда до вас.
— Наистина ли? — попита той, някак внезапно и настойчиво. — Истина ли казвате? Не искам преструвки от вас. Има много хора, които биха настоявали да сте с мен. Аз искам да бъдете тук само по свое собствено желание.
— О, ваше величество! Сякаш не танцувах с вас на забавата у кардинал Уолси, без изобщо да зная, че това сте вие!
Припомних си с удоволствие тази сцена.
— Ах, да! Вие едва не припаднахте, когато свалих маската си и ме познахте. За кого ме помислихте?
— Дори не мислех. Знаех, че е глупаво от моя страна. Предполагах, че може да сте някой непознат придворен — някой красив непознат, и бях така щастлива да танцувам с вас.
Той се засмя.
— О, мистрес Кери, какво мило личице, а какви неприлични мисли! Надявали сте се някакъв красив непознат да дойде в двора и да танцува с вас?
— Не искам да изглеждам безсрамна във вашите очи — за момент се обезпокоих, че думите ми са твърде сладникави дори за него. — Просто когато ме поканихте да танцуваме, аз съвсем забравих що е добро поведение. Сигурна съм, че никога не бих извършила нищо осъдително. Само за момент аз…
7
От английски —