— Ще взема мистрес Кери за своя партньорка. Ще заповядате ли да извикат Джордж, за да имаме още един Болейн за партньор? Ще се оформят подобаващи партии.
— Ще играя с Джейн Паркър — каза кралицата хладно.
— Много добре се справи днес — каза Ана същата нощ. Тя беше седнала пред камината в спалнята ни и разресваше дългите си тъмни коси; главата й беше извърната встрани и създаваше впечатлението, че от рамото й се спускаше благоуханен водопад. — Това с ръцете най-много ми хареса. Какво правехте всъщност?
— Той сравняваше големината на дланта си с моята — казах аз. Вече бях сплела светлите си коси, сложих нощната шапчица и завързах белите ленти под брадичката. — Когато ръцете ни се докоснаха, почувствах, че…
— Какво?
— Стори ми се, че кожата ми гореше — прошепнах аз. — Наистина. Сякаш докосването му можеше да ме изпепели цяла.
Ана ме погледна скептично.
— Какво искаш да кажеш?
Думите сами излизаха от устата ми:
— Искам да ме докосне. Умирам да ме докосне. Искам целувките му.
Ана не вярваше на ушите си.
— Ти го желаеш?
Аз обвих тялото си с ръце и се отпуснах до еркера.
— О, Господи! Да. Не очаквах това да се случи. О, да! Да!
Лицето й се изкриви в гримаса, устата й се отпусна.
— Гледай майка ни и баща ни да не разберат — предупреди ме тя. — Дадоха ти наставления да изиграеш умело ролята си по план, а не да се занасяш като някое влюбено девойче по здрач.
— А смяташ ли, че той ме желае?
— О, в момента да. А следващата седмица? След година?
На вратата на спалнята ни се почука и Джордж надникна вътре.
— Мога ли да вляза?
— Влизай — каза Ана неприветливо. — Но не можеш да останеш дълго, лягаме си.
— Аз също — каза той. — Досега пихме с татко. Сега ще си лягам, а утре, когато изтрезнея, ще стана рано, за да се обеся.
Аз едва го чувах. Бях зареяла поглед през прозореца и си мислех за докосването на дланта на Хенри до моята.
— Защо? — попита Ана.
— Сватбата ми ще бъде следващата година. Завиждай ми сега!
— Всички се женят, само аз не — отбеляза Ана раздразнено. — Семейство Ормънд се разориха и сега нямат никого под ръка за мен. Монахиня ли искат да ме правят?
— Добра идея. Мислиш ли, че ще вземат и мен?
— В женски манастир? — дочух разговора и се обърнах, за да се посмея. — Хубава игуменка ще бъдеш.
— По-хубава от повечето — каза Джордж развеселено. Той се опита да седне на табуретката, но тупна на каменния под.
— Пиян си — казах аз обвинително.
— А-ха. Което ме ядосва. Има нещо около бъдещата ми съпруга, което ми се струва много странно — продължи Джордж. — Нещо някак… — той търсеше точната дума — гнило.
— Глупости — каза Ана. — Тя има отлична зестра, добри връзки, любимка е на кралицата, а баща й е богат и уважаван. Какво може да те притеснява?
— Това, че има заешка устна и очи, от които едновременно струи и плам, и лед.
Ана се разсмя.
— Какъв поет!
— Разбирам какво иска да каже Джордж — намесих се аз. — Тя е едновременно пламенна и някак потайна.
— Просто е дискретна — отбеляза Ана.
Джордж поклати глава.
— Огнена и студена едновременно. Всички настроения накуп. Кучешки ще е животът с нея.
— Ах, ожени се, легни с нея и я прати в провинцията — каза Ана нетърпеливо. — Ти си мъжът и можеш да правиш каквото искаш.
Това го разведри.
— Мога да я затворя в Хевър — каза той.
— Или в Рочфорд Хол. А и кралят е длъжен да ти даде ново имение по случай женитбата.
Джордж долепи гарафата към устните си и я надигна.
— Някой иска ли от това?
— Аз — отзовах се бързо, поех бутилката и усетих тръпчивия вкус на хладното червено вино.
— Аз си лягам — каза Ана укорително. — Засрами се, Мери, как можеш да пиеш преди лягане — тя отметна завивките и се покатери в леглото. Уви чаршафите около ханша си и ни огледа с Джордж.
— Много сте лесни и двамата — отсъди тя.
Джордж направи физиономия.
— Казаха ли ни го — обърна се той весело към мен.
— Тя е много строга — казах аз с подигравателна почтителност. — Човек не би и помислил, че е прекарала половината от живота си, задявайки се с мъжете от френския кралски двор.
— По-скоро испански, отколкото френски, бих казал — добави Джордж игриво и предизвикателно.
— При това неомъжена — прошепнах аз. — Нашата испанска надзирателка.
Ана отпусна глава на възглавницата си, сви се и придърпа завивките.
— Не ви слушам, така че не се хабете.
— Кой ще се ожени за нея? — поинтересува се Джордж. — Кой ли я иска?