Исках тя да ме завари разположила се удобно в украсените с гоблени кралски покои, после да се изправя и да я поздравя, както подобава на благовъзпитана светска дама. Но вратата едва се беше отворила, когато се чух да възкликвам: „Ана!“ и в изблик на неочаквана радост се втурнах към нея с шумолящи поли. Ана на свой ред влезе с вирнат нос и с високомерно стрелкащ се поглед, но изведнъж престана да бъде изискана петнадесетгодишна дама, и разтвори обятията си в прегръдка.
— Пораснала си — каза тя задъхано, обвила ръцете си около мен и притиснала буза към моята.
— Обувките ми са страшно високи — аз вдъхнах познатия аромат. Кожата й ухаеше на сапун и на розово масло, а от дрехите й се носеше мирис на лавандула.
— Добре ли си?
— Да. А ти?
— Bien sûr!1 Какво става с теб? Доволна ли си от брака?
— Не е зле. Имам хубави дрехи.
— А той как е?
— Невероятен. Постоянно е около краля и е спечелил благоразположението му.
— Правихте ли го?
— Да, още откога.
— Боля ли те?
— Много.
Тя се дръпна назад, за да прочете изражението на лицето ми.
— Не чак толкова — посмекчих думите си аз. — Той наистина се старае да е нежен. Винаги ми дава да пия вино. Но всъщност е ужасен.
Намръщеното й изражение изчезна, тя се изкикоти и очите й светнаха:
— Какво му е ужасното?
— Пикае в гърнето, точно пред очите ми!
Ана прихна да се смее:
— О, не!
— Хайде, момичета — каза баща ни, който се появи иззад гърба на Ана. — Мери, заведете Ана при кралицата и я представете.
Аз веднага се извърнах и я поведох през навалицата придворни дами към кралицата, която беше седнала на мястото си до камината. Стойката й беше изправена.
— Тя е строга — предупредих Ана. — Това не ти е Франция.
Сините очи на Катерина Арагонска измериха Ана с един от нейните ясни, остри погледи и ме обзе страх, че тя може да хареса сестра ми повече от мен.
Ана направи безупречен френски реверанс на кралицата и се изправи така, сякаш целият дворец й принадлежеше. Тя заговори с глас, преливащ от съблазнителни интонации, а всяко нейно движение носеше отпечатъка на френските дворцови маниери. Аз забелязах с радост студенината, с която се отговаряше на изисканите обноски на Ана. Притеглих я да седнем до еркерния прозорец.
— Тя ненавижда французите — казах аз. — Никога няма да те повика в свитата си, ако продължаваш в този дух.
Ана присви рамене.
— Те са най-модните, независимо дали това е по вкуса й. Какви други маниери могат да й се харесват?
— Испанските — предположих аз. — Ако ти се струва толкова необходимо да се придържаш към нещо определено, разбира се.
Ана се изсмя:
— И да нося тези смешни шапчици! Изглежда, като че ли е понесла покрив на главата си.
— Шшт… — укорих я аз. — Тя е красива жена. Най-изтънчената в Европа.
— Тя е една старица — отвърна Ана жестоко. — Дори е облечена като такава, облякла е най-безвкусните дрехи, които могат да се намерят в цяла Европа, скроени от най-глупавия народ на целия континент. Няма какво да си губим времето с испанците.
— Кои ние? — попитах хладно. — Едва ли имаш предвид англичаните.
— Ces Français !2 — каза тя с раздразнение. — Bien sûr! Аз съм вече истинска французойка.
— Аз и Джордж сме чистокръвни англичани, също като теб — отвърнах аз решително. — И аз, подобно на теб, съм отрасла във френския двор. Защо винаги трябва да си въобразяваш, че си по-различна?
— Защото всеки трябва да има индивидуалност.
— Какво искаш да кажеш?
— Всяка жена трябва да притежава нещо, което да я отличава от другите. Нещо, което да задържа погледа и което да я прави център на внимание. Аз ще съм французойката.
— Значи ще се преструваш на нещо, което не си — забелязах неодобрително.
Очите й отново засвяткаха насреща ми и Ана ме измери с поглед, както само тя умееше.
— Аз се преструвам не повече и не по-малко от теб — сниши глас тя. — Малка сестричке, моя малка златна сестричке, сладка като мед!
Аз улових погледа й, светлите ми очи потънаха в мрака на нейните, и аз знаех, че се усмихвах в отговор на нейната усмивка, че цялото ми същество се отразяваше в нея.
— О, така ли! — възкликнах, все още отказваща да призная нанесения ми удар. — Гледай ти!
— Именно — каза тя. — Аз ще съм смуглата, модерна и опърничава французойка, а ти ще си вечно отзивчивата и приветлива англичанка с безупречна репутация. Кой мъж би ни устоял?