— Не, разбира се — още е два часа следобед.
Ана ми се усмихна:
— Представям си колко ти е провървяло в брака, щом смяташ, че е невъзможно да се окажеш в постелята, преди да се спусне нощта.
Джордж ме обгърна с другата си ръка:
— Тя е щастливо омъжена — защити ме той. — Уилям каза на краля, че не е виждал по-прелестно момиче. А какво правеха, Мери?
— Просто си седяха заедно — казах аз. Силата на чувството, което бях изпитала при вида на сцената, все още ме владееше и нямах желание да я описвам пред Ана.
— Така не се раждат синове — каза Ана сурово.
— Тихо — прошепнахме аз и Джордж в един глас. Тримата застанахме по-близо един до друг и заговорихме още по-тихо.
— Сигурно вече губи надежда — каза Джордж. — На колко е сега? Тридесет и осем? Тридесет и девет?
— Само на тридесет и седем — отвърнах с негодувание.
— Все още ли има месечен цикъл?
— О, Джордж!
— Да, има — отзова се Ана сухо. — Но това не й помага. Сама си е виновна. По всичко личи, че проблемът не е у краля — нека не забравяме извънбрачния му син от Беси Блаунт, който вече се учи да язди.
— Има още време пред себе си — защитих аз кралицата.
— Време тя да умре и той да се ожени повторно ли? — умисли се Ана. — Това е така. Тя май не е кой знае колко здрава?
— Ана! — за момент отвращението ми бе съвсем искрено. — Това е възмутително.
Джордж отново се огледа, за да се увери, че наблизо няма никой. Две от девойките Сиймор се разхождаха с майка си в градината, но ние не им обърнахме внимание. Тяхното семейство беше един от най-сериозните ни съперници в борбата за власт и успехи, затова предпочитахме да се преструваме, че не ги забелязваме.
— Може да е възмутително, но е вярно — каза той безцеремонно. — Кой ще бъде престолонаследник, ако кралят няма син?
— Принцеса Мери може да се омъжи — предположих аз.
— Другоземец на английския трон? Това няма да стане — каза Джордж. — А ние няма да позволим още една война за престола.
— Принцеса Мери може да стане пълноправна кралица и без да се омъжва — казах аз пламенно. — Може да управлява напълно самостоятелно.
Ана изпуфтя недоверчиво, а дъха й нарисува малко облаче във въздуха.
— О, да — подхвърли тя подигравателно. — Може да язди кон и да ловува. Жена не може да управлява една страна просто така: великите лордове жива ще я разкъсат.
Тримата се спряхме пред фонтана, разположен в средата на градината. С добре заучена грациозност, Ана седна на ръба на басейна и отправи взор към водата, където няколко златни рибки плуваха бодро към нея. Тя измъкна ръка от бродираната си ръкавица и потопи дългите си пръсти във водата. Рибките заплуваха към тях и показаха на повърхността малките си, лакомо зинали устици. Джордж и аз я наблюдавахме, докато тя се взираше във вълнообразното си отражение.
— Дали кралят мисли за всичко това? — запита тя отражението си.
— Постоянно — отговори Джордж. — За него няма нищо по-важно. Струва ми се, че ако кралицата не роди, той ще направи сина на Беси Блаунт свой законен наследник.
— Незаконороден на трона?
— Неслучайно са го нарекли Хенри Фитцрой3 — каза Джордж. — Той е признат за син на краля. Ако Хенри живее достатъчно дълго, за да се убеди, че положението в Англия е безопасно за него: ако получи съгласието на рода Сиймор и на нашия — Хауърд, ако Уолси привлече на страната на краля църквата и останалите държави… тогава какво би могло да го спре?
— Едно хлапе, при това извънбрачно — каза Ана замислено. — Шестгодишна принцеса, остаряла кралица и крал в разцвета на силите си — тя ни погледна, отмествайки поглед от собственото си бледо отражение във водата. — Какво ли ще последва? — попита тя. — Нещо трябва да се случи. Но какво ли е то?
Кардинал Уолси4 изпрати съобщение до кралицата, в което ни канеше да вземем участие в представлението, което той организираше на последния ден преди Великите пости в имението си в Йорк. Кралицата ме помоли да прочета писмото, и гласът ми трепереше развълнувано, докато произнасях думите: чудна пиеса за крепост на име „Шато Вер“5, пет дами, които щяха да танцуват по двойки с петимата рицари, обсадили крепостта.
— О! Ваше величество…
— Какво „О, ваше величество“?
— Чудех се дали ще ми позволите да отида — казах аз смирено. — За да гледам представлението.
— Защо ми се струва, че искате да ви позволя и нещо друго? — попита тя със светнал поглед.
— Да. Чудех се дали не бих могла да участвам — признах си аз. — Наистина звучи прекрасно.
3
4
Томас Уолси (около 1473–1530) — канцлер на английското кралство през 1515-1529; архиепископ на Йорк от 1514; кардинал от 1515. Засилил централизираното управление в страната и се стремял да подчини английската църква на държавата. — Бел.прев.