— Може — каза тя. — Колко дами искаше кардиналът?
— Пет — отвърнах тихо. С периферното си зрение виждах Ана, която се беше облегнала назад и за момент беше затворила очите си. Знаех точно какво правеше. Думите й кънтяха в ушите ми, толкова оглушително, все едно крещеше на глас: „Избери мен! Избери мен! Избери мен!“
Това подейства.
— Мистрес Ана Болейн — каза кралицата замислено. — Френската кралица Мери, графинята на Девън, Джейн Паркър и вие, Мери.
Ана и аз си разменихме по един бърз поглед. Щяхме да сме странен квинтет: лелята на краля, сестра му — кралица Мери6, ние с Ана и богатата наследница Джейн Паркър, която вероятно щеше да ни стане снаха, ако нашият и нейният баща се споразумееха за зестрата й.
— В зелено ли ще бъдем облечени? — попита Ана.
Кралицата й се усмихна:
— Да, така смятам — каза тя. — Мери, защо не напишете в отговор на кардинала, че с удоволствие ще вземем участие в пиесата му, и да го помолите да ни изпрати дворцовия церемониалмайстор, който да ни помогне за избора на костюмите и за подготвянето на танците.
— Аз ще се заема — Ана стана от мястото си и отиде до масата, където я чакаха хартия, перо и мастило. — Мери е толкова схваната в ръцете, че той ще вземе писмото й за отказ.
Кралицата се засмя.
— О, нашата учена французойка — каза тя добродушно. — Тогава вие пишете на кардинала, мистрес Болейн, на красив френски език или може би направо на латински?
Нищо не трепна в погледа на Ана.
— Както предпочита ваше величество — каза тя невъзмутимо. — Владея свободно и двата езика.
— Съобщете му, че с голямо удоволствие ще се възползваме от поканата му да играем в неговата „Шато Вер“ — каза спокойно кралицата. — Колко жалко, че не можете да го напишете на испански.
Пристигането на церемониалмайстора, който трябваше да ни учи на стъпките за танците, сложи началото на жестока война, която водехме с усмивки и с най-мили думи, за това кой каква роля да играе в пиесата. Накрая се наложи да се намеси самата кралица и да ни разпредели ролите, без излишни обяснения. На мен даде ролята на Добротата, на сестрата на краля даде Красотата, а на Джейн Паркър — Верността.
— Е, тя наистина е доста предана — каза Ана.
Самата Ана беше Постоянството.
— Ето какво мисли за теб — прошепнах й аз. Ана се разкикоти доволно.
Ние трябваше да бъдем нападнати от диваци — всъщност от хористките на кралската църква — преди да бъдем спасени от краля и от неколцината избрани негови приятели. Предупредиха ни, че кралят щял да е дегизиран и ние трябваше да се постараем да не разкриваме плитката хитрост на най-високия мъж в залата, чиито златисти коси щяха да са украсени със златна маска.
В крайна сметка представлението се оказа истинска лудория — беше много по-забавно, отколкото очаквах и много повече напомняше на шеговита битка, отколкото на танц. Джордж ме замери с листенца от роза, а аз го измокрих до кости с розова вода. Хористките приличаха досущ на момчета и обхванати от силно вълнение, нападнаха рицарите, които ги вдигаха във въздуха, завъртаха ги в кръг и ги оставяха на земята, замаяни и кикотещи се. Когато ние, дамите, излязохме от замъка и подхванахме танци със загадъчните рицари, най-високият от тях — самият крал — дойде да танцува с мен, и аз, все още без дъх от битката си с Джордж, с листенца от рози по косите и по вплетените в тях накити; докато от гънките на роклята ми се ръсеха захаросани плодове, усетих как се смеех, подавайки му ръка, как танцувах с него като с прост ратай на селска забава.
Когато трябваше да дадат сигнал да свалим маските, кралят извика:
— Не спирайте! Нека танците продължават! — и вместо да се извърне и да смени партньорката, той отново поведе мен; и хванати за ръце, ние се понесохме във вихъра на селски танц, а аз виждах как очите му пламтяха през процепите на маската и ме изпепеляваха цялата. Аз му се усмихвах дръзко и сияещо, а възхищението му галеше кожата ми като слънчеви лъчи.
— Завиждам на мъжа ви за онзи момент довечера, в който ще свали роклята ви, а вие ще го обсипвате със сладости — прошепна той, когато танцът ни събра, а после тръгнахме след друга двойка, понесла се към средата на кръга.
Не успях да кажа нищо духовито в отговор — това вече не бяха формалните комплименти на куртоазията. Представата за съпруга, обсипан със сладости, бе твърде интимна и еротична.
— Със сигурност не следва да завиждате на когото и да било — казах аз. — Тук всичко е ваше.
— Как така? — попита той.
6
Мери Тюдор, кралица на Франция (1496–1533) — сестра на Хенри VIII — първоначално сгодена и омъжена чрез посредник за австрийския престолонаследник, бъдещия император Карл V; впоследствие кардинал Уолси разваля неконсумирания още брак и вместо това Мери се омъжва за френския крал Луи XII; бракът е краткотраен, след около година Луи XII, много по-възрастен от нея, умира; тогава Мери извършва нещо скандално за епохата — омъжва се за Чарлз Брандън, херцога на Съфолк, когото обича отдавна, отказвайки да сключва повече политически бракове; тя и Съфолк изпадат в немилост, налага им се да платят внушителна сума, за да избегнат по-сериозни наказания, и заживяват сравнително усамотено в провинциалните си имения. — Бел.ред.