— Отворете!
Срещам ужасения поглед на Мери Сетън и свивам рамене. Опитвам се да се усмихна, но усещам, че устната ми трепери.
— Mon Dieu — казвам. — Какъв шум! Значи не тази вечер.
— Отворете в името на кралицата, или ще разбия тази врата! — изревава Садлър като бик.
Кимвам на Джон.
— Мисля, че ще е по-добре да го пуснете да влезе — казвам.
Подавам ръка на Мери и я оставям да ми помогне да се смъкна от прозореца.
— Бързо — казвам. — Отвържи въжето. Не искам да ме види така.
Тя се суети неумело, докато той блъска по вратата с дръжката на сабята си. Джон разтваря широко вратата и Садлър пада навътре. Зад него е Бес, с побеляло лице, дърпа го за ръкава, и възпира ръката, която държи сабята.
— Проклета предателка, проклета, лъжлива, коварна изменница! — крещи той, когато влиза, препъвайки се в стаята, и вижда завързаните на възел чаршафи на пода и отворения прозорец. — Тя би трябвало да ви отсече главата, би трябвало да ви обезглави без съдебен процес.
Стоя, както подобава на кралица, и не казвам нищо.
— Сър Ралф… — протестира Бес. — Тя е кралица.
— По дяволите, със същия успех бих могъл да ви убия със собствените си ръце! — изкрещява той. — Ако ви хвърля през прозореца сега, бих могъл да кажа, че въжето се е скъсало и сте паднала.
— Направете го — изсъсквам аз.
Той изревава гневно и Мери се хвърля между нас, а Джон се приближава, опасявайки се, че в гнева си този звяр ще ме нападне. Но Бес е тази, която му попречва, като затяга хватката си върху ръката му.
— Сър Ралф — казва тя тихо. — Не можете да го направите. Всички ще разберат. Кралицата ще ви изправи на съд за убийство.
— Кралицата ще благодари на Бог заради мен! — процежда той.
Тя поклаща глава:
— Няма. Никога няма да ви прости. Тя не иска смъртта на братовчедка си, прекара три години в опити да намери начин да я възстанови на трона й.
— И вижте каква благодарност получава! Погледнете с каква любов й се отплащат!
— Дори така да е — казва тя овладяно, — тя не желае смъртта й.
— Готов съм да й я поднеса като подарък.
— Тя не иска смъртта на шотландската кралица да й тежи на съвестта — уточнява Бес. — Не би могла да го понесе. Тя не желае смъртта й. Никога няма да даде заповед за това. Животът на една кралица е свещен.
Усещам се вледенена отвътре, дори не се възхищавам на Бес, задето ме защитава. Знам, че защитава собствения си дом и собствената си репутация. Не иска да остане в историята като домакинята, убила гостенка с кралска кръв. Мери Сетън плъзва ръка в моята.
— Няма да я докосвате — казва тя тихо на сър Ралф. — Първо ще трябва да убиете мен, да убиете всички ни.
— Благословена сте с верността на приятелите си — злобно казва сър Ралф. — Макар самата вие да сте толкова невярна.
Не казвам нищо.
— Предателка — казва той.
За първи път го поглеждам. Виждам как пламва под презрението в погледа ми.
— Аз съм кралица — казвам. — Не мога да бъда предателка. Не може да има такова нещо. Аз съм с кралска кръв, не мога да бъда обвинена в държавна измяна, не мога да бъда законно екзекутирана. Аз съм неприкосновена. И не отговарям пред хора като вас.
Една вена започва да пулсира на слепоочието му, очите му се изцъклят като на риба на сухо.
— Нейно величество е истинска светица, че ви търпи в земите си — изръмжава той.
— Нейно величество е престъпница, задето ме държи против волята ми — казвам. — Напуснете стаята ми.
Очите му се присвиват, наистина вярвам, че би ме убил, ако можеше. Но не може. Аз съм неприкосновена. Бес го подръпва леко за ръката и двамата си тръгват заедно. Почти ми идва да се изсмея: те се оттеглят заднешком, сковано, стъпка по стъпка, както трябва да правят, когато си тръгват след среща с кралска особа. Садлър може и да ме мрази, но не може да се освободи от навика да се държи почтително.
Вратата се затваря зад тях. Оставаме сами, със свещта, от която още се вие тъничка струйка дим, с отворения прозорец и завързаното на възел въже, полюшващо се в празното пространство.
Мери прибира въжето, духва свещта и затваря прозореца. Заглежда се навън през градината.
— Надявам се сър Хенри да се е измъкнал — казва тя. — Бог да му е на помощ.
Свивам рамене. Ако сър Ралф е знаел къде да дойде и по кое време, то вероятно целият заговор е бил разкрит от Сесил още преди сър Хенри Пърси да е наел коне. Несъмнено сега е арестуван. Несъмнено ще бъде мъртъв още преди да е изтекла седмицата.
— Какво ще правим? — настоява Мери. — Какво ще правим сега?