Есента на 1568 г., Хамптън Корт: Джордж
Не съм ничий агент. Не ми плащат, за да мисля по определен начин. Не съм наемен убиец. Не съм нито шпионин на Сесил, нито назначен от него екзекутор. От цялото си сърце и душа искам да не бях тук, в Лондон, заел се с тези ужасни дела, а у дома в Чатсуърт Хаус с моята скъпа невинна съпруга Бес, в скромната провинция и далече от заговорите и опасностите на кралския двор. Не мога да твърдя, че съм щастлив. Не мога да кажа, че това ми харесва. Но ще изпълня дълга си — Бог е свидетел, че винаги изпълнявам дълга си.
— Призован сте не за друго, а за да наредите смъртта на Мери, кралица на шотландците — изсъсква в ухото ми Томас Хауърд, когато ме настига в една галерия в Хамптън Корт. Затворили са капаците на прозорците, за да ги почистят, и мястото е обвито в сенки в здрача на ранната вечер. На портретите по стените сякаш са изобразен бледи слушатели, които се навеждат напред да ни чуят, когато Хауърд ме хваща под ръка, за да ме предупреди за опасности, от които вече се боя.
— Трябва да хвърлим подозрение върху нея. Само това. Не се заблуждавайте. Сесил реши, че тази кралица е заплаха за кралството още от мига на раждането й. Тя може и да си мисли, че е избягала от враговете си в Шотландия и е намерила убежище в Англия; но тя просто замени една опасност за друга. Сесил е решил, че тя трябва да умре. Това е третият му опит да я осъди. Ние трябва да бъдем неговите палачи, без собствено мнение.
Свеждам поглед към Хауърд: той е дребен мъж, добре облечен и спретнат, с добре подрязана черна брада и ясни черни очи. Днес почти подскача от ярост срещу министъра на кралицата. Всички ние, старите лордове, до един ненавиждаме Сесил; но Хауърд е по-лошо засегнат от всеки друг. Той е братовчед на кралицата, глава на рода Хауърд, той е херцог на Норфолк, той би очаквал да бъде неин първи съветник, — но тя разчита на Сесил, и винаги е било така.
— Лично кралицата ми възложи да разследвам поведението на нейната братовчедка, кралицата на шотландците. Аз не съм палач — казвам с тихо достойнство. Край нас минава някакъв мъж и се поколебава дали да не се заслуша в разговора ни.
Хауърд поклаща тъмнокосата си глава в отговор на моята наивност:
— Елизабет може и да иска името на шотландската кралица да бъде изчистено. Но Уилям Сесил не е прочут с доброто си сърце. Той иска протестантската вяра да управлява както Англия, така и Шотландия, а кралицата католичка да лежи в тъмницата или в ковчега си. И двете го устройват еднакво. Той никога няма да се съгласи, че тя не е виновна в нищо и трябва да бъде възстановена на престола.
Не мога да оспоря сприхавата правдивост на Хауърд. Знам, че говори единствено истината. Но я изрича прекалено високо и твърде ясно, за да ми се понрави. Зад параваните от гоблени може да се спотайва всеки, и макар че непознатият отмина, сигурно е чул част от думите му.
— Тихо — казвам и го придърпвам до една пейка, където да продължим разговора си шепнешком. Веднага заприличваме на заговорници, но напоследък всички придворни приличат на заговорници или шпиони. — Какво можем да направим? — питам го тихо. — Сесил е свикал това разследване, за да изслуша доказателствата срещу шотландската кралица, да отсъди дали тя трябва да бъде възстановена на трона, дали е годна да управлява. Какво можем да направим, за да се уверим, че ще се отнесат справедливо с нея?
— Трябва да я спасим — решително казва Хауърд. — Трябва да заявим, че е невинна за убийството на съпруга си, и трябва да я възстановим на престола й в Шотландия. Трябва да приемем претенциите й да наследи Елизабет. Нейното право да наследи трона на Англия трябва да бъде потвърдено, когато… — Хауърд замлъква на средата на изречението. Дори той не смее да спомене смъртта на своята братовчедка, кралицата. — Когато му дойде времето. Единствено утвърденото право на Мери Стюарт да наследи трона ще ни дари със сигурността да знаем кой ще е следващият ни монарх. Имаме право да знаем наследника. Трябва да се борим за нейната кауза като за наша собствена.
Той забелязва колебанието ми. Двама мъже минават покрай нас и ни поглеждат любопитно. Обзема ме смущение, че съм привлякъл вниманието, и се изправям на крака.
— Елате да се поразходите с мен — казва Хауърд. — И слушайте. Трябва да се борим за нейната кауза като за наша, защото тя е наша. Да кажем, че позволим на Сесил да я хвърли в тъмница, или да съчини обвинение в убийство и да го отправи срещу нея. Какво мислите, че ще стане тогава?