Януари 1569, на път от замъка Болтън към замъка Тътбъри: Джордж
Тя е истинско наказание и главоболие, жена, пълна с прищевки и капризи, тя е истински кошмар и извор на беди, и много, много велика кралица. Не мога да отрека това. От глава до пети, през всеки ден от живота си, дори когато създава най-големи неприятности, дори когато е изцяло погълната от създаването на проблеми, тя е наистина велика кралица. Никога преди не съм срещал жена като нея. Никога преди не съм дори виждал кралица като нея. Тя е необикновено създание: меняща бързо настроенията си, непостоянна, създание, изтъкано от въздух и страст, първото сред смъртните същества, които съм срещал, за което мога да кажа, че е наистина божествено. Всички крале и кралици стоят по-близо до Бог от обикновените мъже и жени, но това е първото същество, доколкото се простира моят опит, което го доказва. Тя наистина е докосната от Бога. Тя е като ангел.
Не мога да я харесвам. Тя е лекомислена, непостоянна и опърничава. Един ден ме умолява да й позволя да препусне в галоп през полята, за да избяга от скучното тътрене по калния път (налага се да откажа); а на следващия е твърде болна и уморена, за да помръдне. Тя не може да издържа на студа, не може да търпи леденостудения вятър. Здравето й е крехко, страда от постоянна болка в гърдите. Мисля си, че е крехка като всяка слаба жена. Но ако е така, как е намерила куража и силите да се спусне с въже по стените на замъка Болтън? Или да язди цели три дни, бягайки от жестокото поражение при Лангсайд, Шотландия, до Уайтхейвън, Англия: три дни, в които се е хранила само с овесена каша; с коса, подрязана късо като на момче, за да не я разпознаят? Да язди усърдно и да спи на груба постеля, придружавана от груби войници? От какви сили черпи тя, които ние, обикновените смъртни, не можем да имаме? Навярно сам Бог й дава тази огромна сила, а женската й природа подкопава силите й с естествена деликатност.
Трябва да кажа, че тя не буди у мен нито любов, нито дълбока преданост. Никога не бих й оказал доверието да дам клетва пред нея — както го оказах на собствената си кралица. Тази е като живак: тя е цялата огън и светлина. Кралица, която иска да задържи владенията си, трябва да бъде по-земна. Една кралица, която се надява да превъзмогне естествената омраза на всички мъже към жените, които оспорват Божия закон и се заемат с ролята на водачи, трябва да е кралица, непоклатима като скала, земно създание. Моята собствена кралица намира опора във властта си. Тя принадлежи към династията на Тюдорите, с всичките им присъщи на смъртните същества апетити и земна алчност. Моята кралица Елизабет е едно напълно солидно същество, по-земна от който и да било мъж. Но тази кралица е като ангел, като въздушно създание. Тя е кралица от огън и дим.
По време на това пътуване (което сякаш ще продължи цяла вечност), по цялото протежение на пътя тя е поздравявана от хора, които излизат да й помахат, да призоват над нея Божията благословия; и така едно трудно пътуване се удължава десетократно. Удивен съм, че посред зима те са готови да напуснат огнищата си, за да чакат цял ден по кръстопътищата на студените улици да се зададе малкият й керван. Нима не са чули скандалните неща, крито се говорят за нея? Всеки човек, отбил се да пийне нещо в която и да било кръчма в кралството, е примлясквал с устни, слушайки слуховете, които по някакъв начин са се разпространили след разследването на нейното поведение; и въпреки това се налага да разпращам предварителни заповеди навсякъде, където отиваме: да не бият църковните камбани в чест на влизането на тази кралица в тяхното село; да не носят невръстните си деца, за да бъдат благословени от нея; да не водят болните си тя да ги докосне, за да ги предпазят от скрофулоза, да не режат зелени клонки и да не ги хвърлят на пътя пред нея, сякаш пристига, празнувайки своя триумф: толкова богохулно, сякаш тя е самият Иисус, който влиза в Йерусалим.
Но нищо, което казвам, не може да ги възпре. Суеверните, лекомислени хора от Севера са омаяни от тази жена, която е толкова отдалечена от тях, че със същия успех биха могли да обичат и луната. Те я почитат, сякаш е повече от кралица, нещо повече от обикновена жена, върху чиято репутация клюките вече са хвърлили своята сянка. Те я почитат, сякаш знаят нещо повече от мен — сякаш знаят някаква по-висша истина. Сякаш знаят, че тя наистина е ангелът, на който прилича.
Това е въпрос на вяра, не на мъдрост. Това са упорити хора, несъгласни с промените, които нашата кралица — Елизабет — въведе в техните църкви. Знам, че те пазят старата вяра възможно най-добре, и искат свещеник на амвона и водене на литургията според старите ритуали. Половината от тях вероятно все още слушат католическата литургия зад затворени врати в неделя, и никой не разбира за това. Те по-скоро биха предпочели своята вяра и своя Бог и своята представа, че Светата Дева бди над всички тях, отколкото да се подчинят на новите постоянно променящи се закони на страната. Целият Север винаги е бил решително незасегнат от реформата в религията, и сега, когато тази друга кралица минава по техните пътища, те показват своята истинска същност: своята вярност към нея, постоянството, с което се придържат към вярата си. Те са нейни, от сърце и душа, и не знам дали Сесил е помислил за това, когато ми заповяда да я преместя в Тътбъри. Не знам дали разбира колко малко влияние имат в тези северни графства кралица Елизабет и нейната религия. Може би трябваше да я отведе по̀ на юг? Но може би навсякъде, където отиде, тя ще бъде пламенно обичана? Бог е свидетел, че навсякъде в Англия има паписти; може би половината страна вярва, че това е истинската ни кралица, а другата половина ще я обикнат, когато я видят.