Тази кралица, също толкова прочута с набожността си, колкото е прословута с похотта си, носи броеница на кръста си и разпятие на шията си, където понякога виждам как се надига червенина: тя порозовява като момиче. Сам папата я споменава по име в молитвите си, докато тя пътува през смъртни опасности. В най-лошите моменти, когато сме почти нападнати от тълпи хора, тихо шепнещи благословии за нея, аз се страхувам, че те ще предпочетат на трона да бъде тя и църквата да не е реформирана и променена, пред всички облаги, които им донесе кралица Елизабет.
Защото това не са хора като моята Бес — обикновени хора, съзрели шанса си и сграбчили облагите във времена на промяна: това са бедните, привикнали да отиват в абатството, за да изплачат болките и страховете си; на които им е харесвало свещеникът да идва при тях за последното причастие и кръщението. На тях не им се нрави това, че църквите са разрушени, светите убежища — лишени от своята безопасност, монахините с техните лечебници — прогонени. Те не знаят къде да се молят сега, когато параклисите са разрушени, не знаят кой ще им помогне сега, когато не могат да запалят свещ за някой светец. Те не разбират, че светената вода вече не е свята, че съдовете за светена вода са пресъхнали. Те не знаят къде могат да потърсят свято убежище сега, когато абатствата са затворени, не знаят кой ще ги нахрани в момент на нужда сега, когато готварниците на абатствата са разрушени, а кухненските огньове са изстинали. Безплодните жени не могат да отидат на поклонение до някой свещен извор, болните не могат да стигнат, куцукайки, до някой параклис. Те знаят, че са лишени. Безспорно, те са ограбени от много неща, които са правели живота им по-щастлив. И си мислят, че тази прелестна друга кралица, облечена в черно, с бял воал, съблазнителна като послушница, ще им върне всички хубави неща, и се тълпят около нея и й казват, че отново ще настъпят добри времена, че трябва да чака, както ще я чакат те, докато се налага да извикам на стражата да ги изблъска.
Може би причината е просто в красотата й. Хората така изглупяват, видят ли красива жена, че й приписват какви ли не чародейни умения само заради разположението на тъмните й очи и гъстите й тъмни ресници. Излизат край пътя да се взират любопитно, а после стоят и я обсипват с благопожелания, с надежда да видят усмивката й. Тя повдига ръка в знак на благодарност: трябва да призная, че наистина притежава необикновено изящество. Тя се усмихва на абсолютно всеки от тях, сякаш ги поздравява лично. Всеки, който я види, е омаян: неин до живот. Тя има такова присъствие, че никога никой не ме пита коя от жените с пътните наметала е кралицата. Тя е слаба като чистокръвен кон; но висока, висока като мъж. Осанката й е като на кралица, и погледите на всички са привлечени от нея. Когато преминава на кон, се разнася възхитен шепот като лек бриз, и полъхът на това възхищение се носи около нея цял живот. Тя носи красотата си като корона и се смее и присвива леко рамене в отговор на постоянното възхищение, което привлича, сякаш то е наметка, която някой е спуснал върху нея: като хермелин върху бледите й рамене.
Те хвърлят по пътя пред нея клонки от вечнозелени растения, тъй като през този зимен сезон нямат цветя. При всяко спиране някой пъха в ръцете ни гърнета с мед и сладка за нейна наслада. Жените й поднасят броеници, за да ги докосне, сякаш е светица, и аз трябва да се правя, че не виждам, защото сега дори самите броеници са против закона. Или поне аз мисля така. Законите се променят толкова често, че не мога винаги да бъда в крак с тях. Собствената ми майка имаше коралова броеница, а баща ми палеше свещ пред мраморно разпятие през всеки ден от живота си; но сега Бес държи тези неща скрити в нашето хранилище за скъпоценности, смесени с иконите, които предишният й съпруг откраднал от абатствата. Бес се отнася към всички тях като към стоки, които могат да донесат печалба. Тя не ги смята за свещени. Тя не смята нищо за свещено. Това е новият начин на мислене.