Выбрать главу

— Суров човек — отбелязвам.

— Тя била единствената му наследница — казва Мери. — Накарала го да промени завещанието си така, че обезнаследил родния си брат. Не оставил пари дори на децата, които имал от нея. Когато умрял, оставил всяко пени от нечестно спечеленото си богатство на нея, само на нейно име, и я издигнал до положението на дама. Именно от осигурения й от него трамплин успяла да отскочи, за да се омъжи за следващия си съпруг, и постъпила по същия начин и с него: взела всичко, което притежавал, обезнаследила собствените му родственици. При смъртта си той оставил всичко на нея. Ето така тя се сдобила с достатъчно богатство, за да стане графиня: като прелъстявала мъже и ги отнемала от семействата им.

— Следователно — безскрупулна жена — отбелязвам, мислейки си как една майка лишава от наследство собствените си деца. — Жена, която има по-голямо влияние в семейството, която се грижи нещата да се вършат така, както е най-изгодно за нея.

— Решителна и напориста жена — казва неодобрително Мери Сетън. — Жена, която не храни уважение към съпруга си и неговото семейство. Жена, която върви против отреденото й от природата положение, и се опитва да поеме мъжка роля. Но и жена, която знае стойността на парите.

Тя мисли същото, каквото и аз — че жена, която не изпитва угризения да спечели състояние от разрушаването на Божията църква, със сигурност може да бъде подкупена да извърне поглед само веднъж, само за една нощ.

— А той? Граф Шрусбъри?

Усмихвам се:

— Знаете ли, мисля си, че той е почти недосегаем. Изглежда, че единственото, което го интересува, са честта и достойнството му: и именно той, от всички мъже в Англия, трябва да бъде спокоен по този въпрос.

Зимата на 1569, замъкът Тътбъри: Бес

— Колко ще ни плащат за нея? — питам Джордж, докато пием по чаша греяно вино с подправки, седнали от двете страни на огъня в спалнята ни. Зад нас прислужниците оправят леглото ни за през нощта.

Той се сепва леко и аз осъзнавам, че отново съм била твърде пряма.

— Моля да ме извиниш — казвам бързо. — Нужно ми е да знам само заради сметководната си книга. От двора ще ни плащат ли възнаграждение?

— Нейно величество кралицата вежливо ме увери, че ще поеме всички разноски — казва той.

— Всички ли? — питам. — Трябва ли всеки месец да й изпращаме разписка за разноските си?

Той свива рамене:

— Бес, най-скъпа ми съпруго… това е чест: да служиш е привилегия, към която се стремят мнозина, но единствено ние бяхме избрани. Кралицата ме увери, че ще се погрижи за всичко. Разбира се, ще извлечем облага от това, че й служим. Та нима тя не изпрати за братовчедка си вещи от собственото си домакинство? Нима нямаме в дома си мебели на самата кралица?

— Да — казвам колебливо, доловила гордостта в гласа му, — но в действителност това са само някои стари неща от Тауър. Уилям Сесил ми писа, че се очаква свитата на кралица Мери да е от трийсет души.

Съпругът ми кимва.

— Тя дойде тук с поне шейсет.

— О — възкликва той. — Така ли?

По някаква причина, известна единствено на мъжете — а в този случай, един знатен мъж — той е яздил начело на керван от сто души в продължение на десет дни, без да забележи колко са.

— Е, предполагам, че не всички очакват да ги подслоним тук?

— Някои отидоха в странноприемницата в селото, но хората от личната й свита — спътници, васали, слугите и конярите — са под нашия покрив, и всичките ядат и пият на наши разноски.

— Тя трябва да бъде обслужвана като кралица — казва той. — Тя е кралица от главата до петите, не мислиш ли, Бес?

Неоспоримо е.

— Тя е прекрасна — казвам. — Винаги съм си мислила, че сигурно преувеличават, когато я описваха като най-красивата кралица на света: но тя е всичко това, и повече. Щеше да е красива, дори да беше жена от простолюдието, но осанката й и изяществото й… — поколебавам се. — Много ли я харесваш?

Погледът, който ми отправя, е напълно невинен: той е изненадан от този въпрос.

— Да я харесвам? Не бях се замислял. Ъъ, не, тя е прекалено… — Той млъква насред изречението. — Тя е непокорна. Тя е неуправляема. Където и да отидем, около нея се събират склонните към измяна и ерес. Как мога да я харесвам? Тя не ми е донесла друго освен трудности.