— Не и в Англия — казвам, като си мисля: и вероятно също и в Шотландия. — Репутацията на една кралица е короната й: загуби ли едното, губи и другото. А и Сесил е против него — добавям.
Тя разтваря широко очи:
— Сесил й налага волята си дори в това отношение?
— Той не я управлява — казвам внимателно. — Но не ми е известно някога да е вървяла против съветите му.
— За всичко ли му се доверява?
Кимвам:
— Той беше неин управител, когато тя беше принцеса с твърде малко перспективи пред себе си. Управляваше малкото й състояние, и й помагаше да се справи със затрудненията през годините, когато нейната полусестра, кралица Мери, я подозираше в държавна измяна. Той се грижеше за безопасността й. Той я отведе далеч от бунтовниците, чиито планове щяха да я унищожат. Винаги е бил до нея и я е подкрепял: тя му вярва като на баща.
— Вие го харесвате — досеща се тя от топлотата в гласа ми.
— Той е също и мой верен приятел — казвам. — Познавам го, откакто като млада живеех с фамилията Грей.
— И въпреки това, научих, че той има амбиции за собствената си фамилия? Да построи голяма къща, да се опита да сключи добри съюзи? Да се сроди с благородниците?
— Защо не? — питам аз. — Та нима сам Бог не ни нарежда да използваме талантите си? Нима собственият ни успех не показва, че Бог ни е благословил?
Тя се усмихва и поклаща глава:
— Моят Бог изпраща на онези, които обича, не богатство, а изпитания: но виждам, че вашият Бог разсъждава като търговец. Но за Сесил — кралицата винаги ли прави, каквото той нареди?
— Тя прави каквото той я посъветва — смекчавам думите й. — През повечето време. Понякога тя се колебае толкова дълго, че може направо да го накара да обезумее от нетърпение, но обикновено съветите му са толкова добри, а стратегията им е толкова отдавна планирана, че постигат съгласие.
— Значи той е човекът, който насочва политиката й? Той решава? — настоява тя.
Поклащам глава:
— Кой знае? Те се срещат насаме.
— Този въпрос е важен за мен — напомня ми тя. — Защото мисля, че той не храни приятелски чувства към мен. И беше заклет враг на майка ми.
— Обикновено следва съветите му — повтарям. — Но настоява, че тя е кралица в собствената си страна.
— Как е възможно? — пита простичко тя. — Не знам как тя се осмелява да се опитва да управлява без съпруг. Един мъж трябва да знае най-добре. Той е създаден по образ и подобие на самия Бог, той има по-висш разум. Като оставим всичко друго настрана, той ще е по-добре образован, трябва да е по-начетен от всяка жена. Духът му ще е по-дързък, решителността — по-постоянна. Как може тя да си представя, че ще управлява без съпруг до себе си?
Свивам рамене. Не мога да намеря оправдание за независимостта на Елизабет. И без друго всички в страната биха се съгласили с нея. Божията воля е жените да са подчинени на мъжете, и самата Елизабет никога не оспорва това твърдение. Просто не го прилага спрямо себе си.
— Тя нарича себе си „принц“ — казвам аз. — Сякаш фактът, че е с кралска кръв, превъзхожда факта, че е жена. Тя е осенена от божествена благословия, Бог й нарежда да управлява. Сесил признава превъзходството й. Независимо дали й харесва, или не, сам Бог я е поставил над всички — дори над мъжете. Какво друго може да направи тя?
— Би могла да управлява с напътствията на някой мъж — казва простичко тя. — Би трябвало да си намери принц, или крал, или дори благородник, на когото може да бъде поверено добруването на страната, и да се омъжи за него, и да го направи крал на Англия.
— Нямаше никой… — подхващам отбранително.
Тя прави лек жест с ръка.
— Имаше десетки — казва тя. — Все още има. Та нима тя не се отърва току-що от онзи кандидат от Хабсбургите? Във Франция чухме всичко за тях. Дори изпратихме свои собствени кандидати. Всички вярваха, че тя ще намери мъж, на когото може да повери престола, и тогава Англия ще бъде в безопасност. Той ще управлява и ще сключва съглашения с други крале като него. Съглашения, които могат да бъдат основани на думата на един почтен и достоен мъж, не на непостоянните възгледи на една жена; и тогава тя можеше да зачене синове, които да го наследят. Какво би могло да е по-естествено и правилно? Защо една жена не би пожелала да стори това?
Поколебавам се: не мога да не се съглася. Всички мислехме, че ще се случи именно това. Именно това се опита да стори кралица Мери Тюдор, полусестра на Елизабет, покорявайки се на най-мъдрите си съветници. Именно това стори шотландската кралица. Това е същото, което парламентът коленопреклонно умоляваше Елизабет да направи. Именно това е, което всички се надяват да се случи дори сега, молейки се да не е вече твърде късно Елизабет да роди син. Как е възможно една жена да управлява сама? Как се осмелява Елизабет на подобно нещо? И ако се осмелява, ако продължава по този противоестествен път, как ще си осигури наследник? Много скоро ще е твърде късно. Тя ще е твърде възрастна да има дете. И колкото и големи да са постиженията на едно царуване, каква е ползата от един лишен от наследници трон? Каква полза има от едно наследство, ако няма кой да го наследи? Какво ще стане с нас, ако тя остави кралството в безпорядък и смут? Какво ще стане с нас, протестантските поданици, под управлението на папистки престолонаследник? Каква стойност ще има тогава имуществото ми?