Тя вдига глава и казва:
— Ще се нуждая от армия, за да се върна на трона си. Въпросът не е просто в това да се върна в Единбург. Ще се нуждая от съпруг, за да надделея над шотландските лордове, и армия, за да ги държа в подчинение. Когато пишете на Елизабет, съобщете й, че трябва да прояви зачитане към роднинството си с мен. Тя трябва да ме върне на трона. Аз трябва отново да бъда кралица на Шотландия.
— Нейно величество не приема съвети от мен — казвам аз. — Но знам, че прави планове за връщането ви на трона.
Дори и Сесил да не прави такива планове, допълвам наум.
— Допуснах грешки — признава тя. — В крайна сметка не прецених много добре за себе си. Но навярно все пак мога да получа опрощение. И поне аз наистина имам син.
— Ще получите опрощение — казвам искрено. — Ако не сте сторила нищо лошо, в което съм сигурна… и, във всеки случай, както казвате, вие имате син, а жена, която има син, има и бъдеще.
Тя примигва, за да прогони сълзите си, кимва и прошепва едва чуто:
— Той ще бъде крал на Англия. Крал на Англия и Шотландия.
За миг оставам безмълвна. Държавна измяна е да се говори за смъртта на кралицата, държавна измяна е да се размишлява кой ще бъде нейният наследник. Стрелвам със суров поглед помощничките си, които сега до една благоразумно са свели очи към ръкоделието си и се правят, че не чуват.
Настроението й се променя, бързо като на дете.
— Ах, виж ти, започвам да ставам унила и черногледа като шотландски планинец! — провиква се тя. — Лейди Сетън, помолете някой паж да дойде да ни попее, и нека да потанцуваме. Лейди Шрусбъри ще си помисли, че е попаднала в затвор, или че сме в траур!
Засмивам се, сякаш не сме наистина затворници и опечалени, и изпращам да донесат вино и плодове, и да повикат музиканти. Когато милорд влиза преди вечеря, той ни намира да танцуваме вихрено, а шотландската кралица е в средата, нарежда ни как да сменяме позициите си и се смее високо, когато всички се объркваме и в крайна сметка се озоваваме застанали не срещу тези партньори, срещу които трябва.
— Трябва да минете надясно! Надясно! — вика тя. — Gauche et puis a gauche! — Тя се завърта рязко кръгом, поглежда го и му се засмива: — Милорд, овладейте съпругата си! Тя се подиграва със способностите ми на учителка по танци!
— Грешката е ваша! — възкликва той: лицето му отразява радостта й. — Не! Не! Наистина вината е ваша. Не бива да обвинявате графинята, наистина не бива. На английски gauche означава „ляво“, ваша светлост! Не „дясно“. През цялото време им давате погрешни команди.
Тя се изкисква, хвърля се в обятията ми и ме целува според френския обичай, по двете бузи.
— Ах, пардон, лейди Бес! Вашият съпруг е прав! През цялото време съм ви учила погрешно. Глупачка съм, че не говоря трудния ви език. Имате ужасно лоша учителка по танци. Но утре ще пиша на семейството си в Париж и те ще ми изпратят учител по танци и няколко виолонисти, той ще научи всички ни и тогава ще танцуваме прекрасно!
Пролетта на 1569, замъкът Тътбъри: Джордж
Преди вечерята дръпвам Бес настрана и й казвам:
— Нашата гостенка ще ни напусне. Ще бъде върната в Шотландия. Днес научих лично от Сесил.
— Невъзможно! — възкликва тя.
Не успявам да се сдържа и кимвам многозначително.
— Както и предположих — напомням й. — Кралицата каза, че е редно тя да бъде върната на трона си, а кралицата държи на думата си. Ще я отведем обратно в Шотландия. Тя ще се завърне триумфално. А ние ще бъдем там заедно с нея.
Очите на Бес заблестяват:
— Това ще ни обезпечи за цял живот. Мили Боже, тя може би ще ни даде огромно имение на границата. Тя ще разполага с безброй акри за раздаване, с огромни земи.
— Ще получим признанието, което заслужаваме — поправям я аз. — И може би някакъв знак на благодарност от нейна страна. Но пратеникът ми донесе и нещо друго. — Показвам й запечатания пакет и писмото на Норфолк. Дали трябва да й го дам, как мислиш?
— Какво пише?
— Откъде да знам? Запечатано е. Той ми писа, че е предложение за женитба. Едва ли мога да надничам в любовни писма.
— В нейния случай можеш. Нима не си махнал печата и не си запечатал после отново писмото?
Понякога моята Бес ме поразява.
— Жено!
Не бива да забравям, че тя не е високопоставена по рождение. Не винаги е била, каквато е сега — графиня и жена от рода Талбот.
Тя свежда поглед, разкаяла се незабавно:
— Но, милорд, не е ли редно да узнаем какво пише херцогът на Норфолк? Ако й дадете писмото, значи одобрявате онова, което той казва, каквото и да е то.