Мълча и мисля бързо.
— А нашата кралица съгласи ли се на всичко това?
Колебанието му ми казва всичко.
Знаех си! Знаех, че никой не се е осмелил да й каже. Тя мрази венчавките и женитбите, и всичко, което й отнема придворните. Честно казано, тя мрази да не бъде център на вниманието, а една невеста в сватбения си ден може да си съперничи дори с кралицата на Англия. И съм готова да се закълна в живота си, че тя никога няма да се съгласи да види собствения си братовчед Томас Хауърд внезапно издигнал се до положението на съперничещ й крал! Хауърд винаги й е създавал трудности, тя никога не го е обичала като сродник, винаги му е завиждала за гордостта и за земите му. Тя никога няма да иска да го види как се издига толкова високо. Ще му завижда за трона. Готова съм да се обзаложа — тя по-скоро би предпочела да го види мъртъв в краката си, отколкото да позволи негов син да наследи престола й. Тази кралица е ревнива, тя за нищо на света не иска друг да се сдобие с богатство или власт. Тя трябва да бъде пълновластен монарх. Никога не би позволила нейният братовчед, нейният млад братовчед, да я надмине. От мига, в който видях писмото на Хауърд с предложението за брак, знаех, че тя ще забрани този брак веднага щом научи за него.
— Тя никога няма да го допусне — казвам категорично. — А Сесил никога няма да подкрепи нещо, чрез което Хауърд ще стане крал на Шотландия. Сесил и Хауърд си съперничат за власт от години. Нито Сесил, нито Елизабет ще позволят Хауърд да направи този скок към величието. Никой от тях не би могъл да преглътне възкачването му на кралския престол.
— Сесил няма да управлява вечно това кралство — казва съпругът ми, изненадвайки ме с авторитетния си тон. — Дните на кралския управител в господарското кресло са преброени.
— Не можеш да кажеш това.
— Да, Бес, мога.
— Сесил е много повече от някакъв управител. Той е планирал всяка част от царуването на Елизабет, направлявал е всичките й постъпки. Той е повече от слуга. Той направи Англия такава, каквато е днес. Той е неин наставник. Половината от това, което тя мисли, е научила от него.
— Не, не е. И скоро той няма да бъде дори и това.
Май 1569, имението Уингфийлд: Мери
Лорд Уестморланд ми предаде връзка писма от Лондон, докато излизахме заедно на езда, и ми съобщи шепнешком новините, докато се прибирахме.
Слава на Бога, спасена съм, бъдещето ми никога не е изглеждало по-светло. Бракът ми с Томас Хауърд ще се състои. Посланикът ми, епископ Лесли, изготвя споразумението. Шотландските лордове ще приемат Томас Хауърд за свой крал и ще ме върнат на трона ми редом с него. А той е плодовит мъж на едва трийсет години, вече има деца. Не се съмнявам, че ще създадем деца заедно — още един син за трона на Шотландия, дъщеря, която да обичам. Хауърд се съгласи да ми изпрати пари от испанците. Те ще му изпратят тайно златни монети, и той ще ги препрати на мен. Радвам се за това, то е добър начин да го изпитам. Ако е в състояние да ми осигури испанско злато, тогава това доказва способностите му, доказва любовта му към мен. Освен това, щом получи шифровани писма от Испания и се погрижи да ми бъде изпратено злато, той вече е направил първата си стъпка за моята кауза, и ще открие, че една стъпка води до друга. Той не е глупак, трябва да се е сетил за това. Трябва да е решен да бъде мой съпруг, крал на Шотландия, и аз съм щастлива от това.
Жена, която е била омъжена за Ботуел, никога не би могла да търпи малодушен мъж. Всъщност, жена, която е била омъжена за Ботуел, би се похабила при всеки друг. Бог е свидетел, че обичам амбицията му. Обичам умението му да съзира предоставилите се възможности. Обичам способността му да се насочва като стрела право към сърцето на всеки въпрос. Никога не съм познавала толкова смел мъж: той би рискувал всичко, за да постигне целта си. Спомням си нощта, когато избягах от Единбург, след като Рицио беше убит. Дарнли беше с мен, приличаше по-скоро на изплашено дете, отколкото на съпруг, и ние яздехме през мрака, отчаяно опитващи се да избягаме от шотландските лордове, които бяха убили Рицио и щяха да убият и мен. Помня внезапно връхлетелия ужас, който изпитах, когато свърнахме зад един ъгъл и видях четирима конници, препречващи пътя ни, огромни на фона на предутринното небе.