Дарнли изкрещя: „Спасявайте се!“, пришпори коня си и се изгуби в пустошта. Но аз потеглих напред и тогава познах Ботуел, който ме чакаше: осигурил безопасен замък с резервен кон до себе си, той се задаваше надолу по пътя да ме посрещне, готов да се пребори с всеки, за да ме отведе на сигурно място.
Той, който никога не проявяваше внимание, ме повдигна внимателно от коня ми и като ме взе на ръце, ме внесе в замъка, нагоре по стълбите до една спалня, и ме положи на леглото. Той, който никога не беше нежен, изми лицето и ръцете ми и смъкна ботушите ми за езда. Той, който беше известен убиец, развърза предницата на роклята ми и допря ухо до закръгления ми корем, за да чуе сърцето на бебето, усмихна ми се и каза: „Всичко е наред, кълна се. Той е невредим, чувам го. Усещам го как се движи. Той е жив: един силен малък крал за Шотландия.“ И аз, която никога не съм го обичала, отпуснах ръка да докосна гъстите черни къдрици на косата му и казах: „Благодаря на Бога за вашата преданост.“
— Благодаря на Бога, че дойдохте при мен — отвърна той.
По-добре е за мен, че не мисля за него. По-добре е за мен изобщо никога да не мисля за него.
Но е хубаво, че Хауърд също е амбициозен.
Докато яздим, Уестморланд има да ми прошепне и други новини. Филип Испански продължава да бъде мой приятел: заявил е, че не трябва повече да бъда държана в плен. Моят посланик поддържа връзка с испанския посланик, който е организирал мрежа от заговорници в Англия, готови да ме освободят, ако не замина за Шотландия този месец. Ще си върна трона в Шотландия по споразумение: но Елизабет трябва да внимава. Имам влиятелни приятели и половин Англия ще се вдигне в моя защита, ако я призова, а Испания строи армада от кораби. Елизабет не смее да отлага повече. Испанците ще настояват за справедливо отношение към мен. Намерението на испанците е аз да стана кралица на Англия, а еретичката Елизабет да бъде изцяло съборена от власт.
Ще изчакам да остана сама в стаята си, и тогава ще отворя писмата си. Онова от епископ Лесли е шифровано: ще работя по него на сутринта; но има бележка от Томас Хауърд, написана на френски, и пръстен. Такъв мил човек, човек с толкова нежно сърце! Той ми е изпратил пръстен за годежа ни, и аз го поставям на ръката си и му се възхищавам. Това е диамант, прекрасен камък, изсечен в квадратна форма, и блести като нажежен до бяло огън. Достатъчно добър е за една кралица, достатъчно добър е за мен. Поднасям го към устните си и го целувам заради Хауърд. Този мъж ще ме спаси, този мъж ще ме върне в кралството ми, този мъж ще ме обича и за първи път през живота си ще имам любим, който има силата на мъж и възпитанието на мой равен. Не невръстен принц, не наполовина дявол като Ботуел. Ще бъда обичана от съпруг, който е прекарал живота си в кралските дворове, който е родственик на монарсите на Англия, и който ме желае и ме обича както като кралица, така и като жена.
Радвам се, че всичко това е било направено за мен, без ни най-малка помощ от Елизабет. Тя е глупачка. Ако се беше застъпила за мен, когато най-напред пристигнах в Англия, можеше да подпомогне тази женитба и да ме върне на трона ми и аз щях да й бъда задължена завинаги. Щях да я обичам като двукратна родственица. Щяхме да бъдем приятелки до живот. При сегашното положение, аз никога няма да й простя. Когато отново заема трона си, тя ще разбере, че има неприятел на границата си, и че моите приятели са испанците, които ме подкрепят и французите, които са мои родственици, лордовете от Севера, които ми останаха верни, и католиците от Англия, които чакат аз да наследя престола и добрите времена да настъпят отново. Новият ми съпруг ще започне да гледа на нея като на опърничава приятелка и ненадеждна братовчедка. Ще го убедя да забрави лоялността си към нея и да мисли единствено за себе си и мен. Ние ще станем могъща кралска двойка и заедно ще освободим Шотландия и ще сключим съюзи с великите католически сили. Тогава тя ще съжалява, че се е отнасяла подозрително с мен, тогава ще съжали, че не се е отнесла с мен като със сестра. Тогава ще седи сама в някой от студените си дворци и ще знае, че всички са я напуснали, за да отидат в двора на наследницата й.
Отивам до писалището си и написвам писмо на годеника си, за да му благодаря за пръстена и да му обещая любовта и верността си. Това ще бъде ухажване от разстояние, писмата ми ще трябва да задържат вниманието му, докато успее да се срещне с мен. Аз му обещавам сърцето си, богатството си. Уверявам го в любовта си към него. Искам да го накарам чрез писмата си да се влюби страстно в мен. Трябва да го прелъстявам с всяка дума. Ще пиша писма, които да го забавляват и събуждат интереса му, ще го разсмивам и ще подбуждам желанието му. Ще се почувствам наистина в безопасност едва когато знам, че се е влюбил в мен и ме желае, воден колкото от амбиция, толкова и от страст.