Ако искат да се отърват от мен, съществува само един начин: но те никога няма да се осмелят да прибегнат до него. Ако искат да се отърват от мен, ще трябва да съгрешат срещу небесния ред. Ще трябва да нарушат дадената от Бога верига на съществуването. Ако искат да се отърват от мен, ще им се наложи да ме убият.
Помислете си за това!
Ще престана да бъда вдовстваща кралица на Франция, кралица на Шотландия и единствена истинска наследница на трона на Англия едва когато съм мъртва. Ще трябва да ме убият, ако искат да отрекат правото ми да заема трона. И аз съм готова да заложа титлата си, богатството и живота си, че никога няма да се осмелят да направят това. Да извършат насилие срещу мен ще е все едно да свалят ангел от небето, грях, равносилен на повторно разпване на Христа. Защото аз не съм обикновена жена, аз съм свята и миропомазана кралица, поставена съм над всеки смъртен: единствено ангелите стоят по-високо от мен. Смъртните не могат да убият създание като мен. Аз съм помазана със свещен елей, аз съм богоизбрана. Аз съм недосегаема. Могат да се страхуват от мен и да ме мразят, могат дори да ме отхвърлят. Но не могат да ме убият. Слава Богу, поне в това отношение съм предпазена. Винаги ще бъда защитена в това отношение.
Зимата на 1568 г., Чатсуърт: Бес
Получих вести за разследването в Уестминстър от моя съпруг, графа. (Все още съм младоженка: обожавам да казвам „моят съпруг, графът“.) Той ми пише почти всеки ден, за да ми разказва за трудното си положение, а в отговор аз му изпращам вести за неговите и за моите деца, домашно изпечени пайове и най-хубавия сайдер на Чатсуърт. Той казва, че тайно са му показали изключително компрометиращи писма, любовни писма от омъжената кралица до женения граф Ботуел, в които тя настоява той да убие съпруга й, клетия млад лорд Дарнли, и му казва, че изгаря от страст към него. Изпълнени с поквара стихове, обещания за изпълнени с наслади нощи: специално се споменават неприлични удоволствия.
Мисля си как съдиите — моят съпруг, младият Томас Хауърд, неговият приятел граф Съсекс и старият сър Ралф Садлър, Робърт Дъдли и моят добър приятел Уилям Сесил, Никълъс Бейкън, сър Томас Пърси, сър Хенри Хейстингс, и всички останали — четат тези глупости с потресени изражения, опитвайки се да повярват, че една жена, която възнамерява да убие съпруга си, като натъпче избите му с барут, би прекарала самата нощ преди експлозията до постелята на болния си съпруг, пишейки любовни стихове на съучастника си. Толкова е нелепо, че се чудя как не са им се присмели и не са ги изгонили от двора.
Но това са честни, сериозни, високоуважавани мъже. Те не питат: какво би сторила една истинска жена при такива обстоятелства? Те не са свикнали да размишляват върху природата на една истинска жена. Те разглеждат само изложените пред тях доказателства. А за Бога — колко много доказателства бяха представени! Колко усилия бяха вложени в очернянето на името й! Някой някъде е отделил много време и усилия: да открадне писмата й, да имитира почерка й, да ги напише на френски, а след това да ги преведе на шотландски и на английски; да ги сложи в специално ковчеже с монограм, състоящ се от нейните инициали (за да не си помислим, че може да са написани от някоя друга Мери Стюарт), а след това да направи така, че да бъдат намерени, удивително зле скрити, в личните й покои. Работата на този Някой е задълбочена и изключително убедителна. Всеки, който е виждал писмата, сега вярва, че младата кралица е покварена развратница, която е убила младия си английски съпруг от страст и жажда за мъст.