— Ами добре, де, платете го! — казвам нетърпеливо. Хванал ме е на път за конюшнята и не съм в настроение да се бавя.
— Точно затова дойдох при вас, милорд — казва той смутено. — Тук в хранилището за пари и скъпоценности в Уингфийлд няма достатъчно средства.
— Добре тогава, пратете човек до някое от другите имения — казвам. — Там трябва да има пари.
Той поклаща глава.
— Нямат ли?
— Тази година имаше доста разноски — казва той тактично. Не казва нищо повече, но това е все същата стара песен, която ми пее Бес — разноските около кралицата и фактът, че от двора никога не ни възстановяват разходите.
— Не можем ли да удължим срока за изплащането на дълга с още една година? Просто да ни дадат временна отсрочка? — питам. — Докато се върнем отново към нормалния си начин на живот?
Той се поколебава:
— Опитах се. Условията са по-лоши, ще плащаме по-висока лихва, но може да се направи. Искат гората по южния бряг на реката като гаранция.
— Тогава го направете — решавам бързо. Не мога да се затормозявам с делови въпроси, а това е временно затруднение, докато кралицата ни изплати каквото ни дължи. — Продължете срока за изплащането на дълга с още една година.
Септември 1569, имението Уингфийлд: Бес
Имам писмо от сина си Хенри, проницателен наблюдател, който ми докладва. Дворът е на лятно пътуване, което, изглежда, се е превърнало в кошмарно пътешествие, изпълнено с подозрения и капани. Летата бяха връхната точка в дворцовата година, когато всички бяхме млади, щастливи и влюбени, и ходехме на лов всеки ден и на танци — всяка вечер. Страховете ни развалиха всичко, ние сами унищожихме радостите си, не е нужно враговете ни да правят нищо. Не е нужно никой отвъд границите на страната ни да ни заплашва с унищожение: ние вече се ужасяваме от собствените си сенки.
Дворецът Тичфийлд,
Хампшир
Скъпа мамо,
Кралицата отдавна подозираше съществуването на някакво споразумение между Норфолк и шотландската кралица и милорд Робърт току-що призна това от тяхно име.
Херцогът, Томас Хауърд, вече отхвърли бъдещата си невеста и годежа си с нея, а после избяга надалеч от Нейно Величество, без позволение, и всичко е в безпорядък. Всички казват, че е заминал да събере армия, за да спаси другата кралица от пленничеството й при вас. Лорд Робърт казва, че една армия, събрана от него и предвождана от нея, ще бъде непобедима, тъй като никой няма да вдигне оръжие срещу кралица Мери. Казва, че, изправена срещу Норфолк и папистите в Англия, Елизабет не може да победи и ще бъдем унищожени.
Лорд Робърт ми нарежда да Ви кажа да помолите шотландската кралица да пише на своята братовчедка, да признае за годежа и да й поиска прошка. Казва, че тя трябва също така да пише на херцога и да му нареди да се върне в двора, за да се изправи пред кралицата. Нейно Величество е разярена — както всички знаехме, че ще бъде, — но без Норфолк няма кой да й обясни, че този брак е добро разрешение. Лорд Робърт казва, че Норфолк трябва да се изправи смело пред нашата кралица, да се справи с гнева й, да се ожени за шотландската кралица и да я отведе у дома в Шотландия.
Мамо, трябва да кажа, че всички тук много се страхуват това да не е началото на всеобщ бунт в подкрепа на вашата гостенка. Умолявам Ви да се погрижите за собствената си безопасност. Има твърде голяма вероятност срещу Вас да тръгне армия, за да я спаси. Гилбърт и аз молим да ни позволят да дойдем у дома при Вас и негова светлост баща ни, и да помогнем при защитата.
В набързо надраскан послепис Робърт Дъдли е добавил:
Кралицата е извън себе си от гняв заради това, което прилича на заговор на собствените й двама братовчеди срещу нея. Бес, трябва да убедите Вашата кралица да успокои Елизабет, преди тя да се разстрои сериозно, а всички ние да бъдем заподозрени в държавна измяна.
Винаги Ваш,
Дъдли
Бес, изгорете това. Навсякъде има шпиони. Понякога се страхувам дори за собствената си безопасност.
Отивам в покоите на кралицата в западния край на двореца и я откривам да слуша музика. Наела е нов свирач на лютня, който наскоро се присъедини към домакинството, създавайки ми допълнителни разноски, и той й свири и пее. Музиката е прекрасна, което би трябвало да ме утеши донякъде за постелята, храната и заплащането, които трябва да осигуря за него, двамата му слуги и двата коня.