Тази вечер Тейлър бе дори по-словоохотлив от обичайното. Питиетата се удвоиха и когато Ребека прекоси Чейн Бридж, за да се върне във Вашингтон, вече бе почти осем. Тя нарочно избра дълъг маршрут обратно към Тенлитаун и паркира пред къщата си. Уорън стрийт бе пуста, но когато тръгна по каменната пътека, изпита некомфортното усещане, че някой я наблюдава. Обърна се и не видя нищо, което да оправдае страховете ѝ, ала щом влезе, откри неоспорими доказателства, че някой е бил в дома ѝ в нейно отсъствие. На облегалката на фотьойла ѝ имаше небрежно хвърлено палто „Кромби“, а на дивана ѝ в тъмното седеше мъж.
— Здравей, Ребека — каза той спокойно, докато светваше лампата. — Не се страхувай, аз съм.
59.
Уорън стрийт, Вашингтон
Ребека сложи лед в две чаши и сипа в тях „Джони Уокър“ черен етикет. Към собствената си чаша добави и малко минерална вода „Евиан“, но другата остави неразредена. Последното нещо, от което се нуждаеше, беше още едно питие, но тя приветства тази възможност да се съвземе. За късмет не носеше пистолета си, иначе можеше като нищо да застреля генералния директор на Секретната разузнавателна служба. Оръжието ѝ бе на втория етаж, в най-горното чекмедже на нощното ѝ шкафче, 9-милиметров „ЗИГ Зауер“. Американците знаеха за него и одобряваха Ребека да го държи в дома си за самозащита. Но ѝ бе забранено да го носи на публично място.
— Започвах да си мисля, че си избягала от страната — провикна се Греъм Сиймор от съседната стая.
— Бях с Кайл Тейлър — обясни Ребека.
— Как беше той?
— Разговорлив.
— Днес бомбардирал ли е някого с дрон?
Ребека се усмихна насила. Знаеше, че Тейлър е безмилостно амбициозен кариерист. Говореше се, че би бомбардирал с дрон и майка си, ако това щеше да му осигури работно място на заветния седми етаж на Лангли.
Ребека занесе двете чаши във всекидневната и подаде едната на Греъм. Той я наблюдаваше внимателно над ръба, докато тя палеше цигара. Ръката ѝ трепереше.
— Добре ли си?
— Ще се оправя. Как влезе?
Сиймор вдигна ключа за външната ѝ врата. Ребека държеше един в бюрото за всеки случай.
— А колата и шофьорът ти? — попита тя.
— Те са зад ъгъла.
Ребека се упрекна наум, че не бе минала по околните улици, преди да се прибере. Дръпна силно от цигарата и издиша облак дим към тавана.
— Извинявай, че не те предупредих, че ще идвам в града — каза Сиймор. — И че се появих, без да се обадя. Но исках да си поговорим насаме, далеч от бюрото.
— Тук не е сигурно. — Ребека почти се задави с абсурдността на думите си. Нямаше по-сигурна стая на света от тази, в която се намираха, помисли си тя.
Сиймор ѝ подаде блекбърито си.
— Направи ми услуга, постави го във фарадеева клетка. Както и твоя.
Фарадеевите клетки блокираха входящите и изходящите сигнали на смартфоните, таблетите и лаптопите. Ребека винаги имаше такава в чантата си. Постави блекбърито на Сиймор в нея, сложи там и своето, заедно с личния си телефон, и прибра всичко в хладилника. Върна се във всекидневната и свари Греъм да пали една от нейните цигари.
— Надявам се, че нямаш нищо против — оправда се той, — но ще ми дойде добре да изпуша една.
— Звучи зловещо.
— Боя се, че е така. Утре в единайсет часа предобед ще се срещна с Морис Пейн в Лангли. Ще съобщя на директор Пейн, че моето правителство е получило неоспоримо доказателство: зад убийството на Алистър в Берн стои СВР.
— Каза ми, че е било нещастен случай.
— Не е. Затова утре по обед нашият външен министър ще се обади на държавния секретар във Фоги Ботъм и ще му предаде подобно съобщение. Нещо повече, външният министър ще каже на държавния секретар, че Обединеното кралство възнамерява да замрази всички дипломатически връзки с Русия. Премиерът ще съобщи новината на президента в един часа.
— Не е вероятно да приеме новината добре.
— Това — каза Сиймор — е най-малкият ни проблем. Експулсиранията ще започнат незабавно.
— А доколко сме сигурни в ролята на Русия за смъртта на Алистър?
— Не бих позволил премиерът да предприеме такива драстични стъпки, ако нямах желязна разузнавателна информация.
— Кой е източникът?
— Получихме важна помощ от един от нашите партньори.
— Кой?
— Израелците.
— Алон? — попита скептично Ребека. — Само не ми казвай, че предприемаш тази стъпка, доверявайки се на думите на Габриел Алон.
— Той получи много сигурна информация.
— Откъде?
— Съжалявам, Ребека, но се боя, че…
— Може ли да видя разузнавателната информация, преди да се срещнем с Морис?