— Ти няма да дойдеш в Лангли.
— Аз съм началник на бюрото във Вашингтон, Греъм. Трябва да съм на тази среща.
— Тази ще е на най-високо ниво. От Лангли отивам директно на летище „Дълес“. Искам да ме чакаш там.
— Моята роля е сведена до това да ти помахам след самолета ли?
— Всъщност — каза Сиймор — ти ще си в самолета.
Сърцето на Ребека подскочи.
— Защо?
— Защото искам да си до мен в Лондон, когато бурята избухне. Това ще ти даде безценен опит в управлението на кризи. — Греъм снижи глас и добави: — Освен това ще даде възможност на мандарините в Уайтхол да се запознаят с жената, която искам да ме наследи като началник на Секретната разузнавателна служба.
Ребека мълчеше като онемяла. Четири десетилетия на заговори и машинации и всичко се случваше точно така, както Саша и баща ѝ бяха планирали.
Но ти, безценна моя, ти ще довършиш работата вместо мен…
— Да не би нещо да не е наред? — попита Сиймор.
— Какво се очаква да каже човек в такъв момент?
— Нали това искаше, Ребека?
— Разбира се. Но след теб ще остане голяма празнина, която трябва да запълня. Ти си страхотен шеф, Греъм.
— Да не би да си забравила, че ИДИЛ срути Уест Енд, докато аз бях на поста?
— За това бяха виновни МИ5, не ти.
Той ѝ се усмихна с лек укор.
— Надявам се, че няма да имаш нищо против да ти давам по някой съвет от време на време.
— Щях да съм глупачка, ако не приема.
— Не си губи времето във водене на стари войни. Дните, когато МИ5 и МИ6 се държаха като противници, отдавна са отминали. Много бързо ще разбереш, че имаш нужда Темс Хаус да ти пази гърба.
— Някакъв друг съвет?
— Знам, че не споделяш личната ми привързаност към Габриел Алон, но би било мъдро да го запазиш в своя арсенал. След няколко часа ще започне нова студена война. Алон познава руснаците по-добре от всеки друг в занаята. Има белези, които го доказват.
Ребека влезе в кухнята и извади блекбърито на Сиймор от фарадеевата клетка. Когато се върна, той вече бе облякъл палтото си и чакаше до вратата.
— Кога искаш да съм на летище „Дълес“? — попита тя, докато му подаваше телефона.
— Не по-късно от дванайсет часа. И се приготви да останеш в Лондон поне седмица. — Той пъхна телефона си в джоба на палтото и тръгна по каменната пътека.
— Греъм — извика Ребека от портата.
Сиймор спря до тъмната лампа и се обърна.
— Благодаря ти — каза тя.
Той се намръщи, озадачен.
— За какво?
— За това, че ми се довери.
— Бих могъл да кажа същото — отговори Сиймор и изчезна в мрака.
Колата бе паркирана на Четиресет и пета улица. Сиймор се качи на задната седалка. През пролука в дърветата той виждаше къщата на Ребека в далечината и тъмната лампа в края на пътеката.
— Обратно в резиденцията на посланика ли, сър?
Сиймор щеше да прекара там нощта.
— Всъщност — каза той — трябва първо да се обадя по телефона. Имаш ли нещо против да се поразходиш известно време?
Шофьорът слезе. Греъм започна да набира номера на Хелън, но се спря, в Лондон отдавна бе след полунощ и той не искаше да я буди. Освен това се съмняваше, че Ребека щеше да го накара да чака дълго. Не и след като току-що ѝ бе казал за плановете за прекратяване на отношенията с Русия. Тя имаше малко време да предупреди своите в Московския център.
Блекбърито на Сиймор запулсира. Беше съобщение от Найджъл Уитком от Лондон — малко фураж, за да може на останалите във Воксхол Крос всичко да им изглежда нормално. Той написа отговор и натисна „изпрати“. След това погледна през пролуката в дърветата към къщата на Ребека Манинг.
Желязната лампа в края на пътеката вече светеше ярко. Греъм набра един номер и вдигна телефона към ухото си.
— Виждаш ли това, което виждам аз?
— Виждам го — каза гласът от другата страна.
— Дръж я под око.
— Не се тревожи, няма да я изпускам от поглед.
Сиймор прекъсна връзката и се взря в светлината. Утрешният ден, каза си той, ще е само една формалност, подпис под документ за предателство. Ребека беше къртицата и къртицата беше Ребека. Тя бе прероденият Филби. Отмъщението на Филби. Истината бе изписана на лицето ѝ. Това бе единственото, което Филби не бе успял да премахне у нея.
Аз съм Ким. Ти кой си?
„Аз съм Греъм — помисли си той. — Аз бях този, който я назначи на стария ти пост. Аз съм последната ти жертва.“
60.
Палисейдс, Вашингтон