В 23:25 ч. Ева Фернандес заключи вратата на ресторант „Брюсел Миди“ на булевард „Макартър“. Колата ѝ бе паркирана малко по-надолу, пред малък пощенски клон. Тя се качи в нея, запали и потегли. Мъжът, когото познаваше като Алекс — високият с бледата кожа, дето говореше руски като руснак и я беше следвал цял ден, — стоеше на ъгъла на „Дейна Плейс“ пред тъмен афганистански ресторант. Беше преметнал раница през рамо. Той се качи на предната седалка до Ева и с кимване ѝ даде знак да продължи да кара.
— Как беше на работа? — попита я.
— По-добре от вчера.
— Някакви обаждания от Московския център?
Тя го погледна изумено.
— Телефонът ми е у теб.
Той го извади от раницата.
— Знаеш ли какво ще се случи, ако утре нещо се обърка?
— Ще решиш, че вината е моя.
— И какъв ще бъде резултатът?
Ева опря върха на показалеца си в тила си.
— Така ще го направят СВР, не ние. — Той вдигна телефона. — Това някога спира ли да звъни?
— Много съм популярна.
Той прегледа нотификациите.
— Кои са тези хора?
— Приятели, ученици, любовници… — Тя сви рамене. — Обичайното.
— Някой от тях знае ли, че си руски шпионин? — И като не получи отговор, каза: — Очевидно пред къщата на Уорън стрийт свети лампа. Припомни ми какво трябва да се случи сега.
— Не отново.
— Да, отново.
— Някой от резидентурата минава покрай къщата всяка вечер в единайсет. Ако види, че лампата свети, казват на Московския център и Московският център казва на мен.
— Как?
Тя въздъхна раздразнено.
— По имейл. Без код. Пълна скука.
— Утре е четвъртък.
— Не думай.
— Нечетен четвъртък — подчерта Михаил.
— Много добре.
— Къде ще стане размяната?
— В нечетните четвъртъци в „Старбъкс“ на Уисконсин авеню. — Тонът ѝ бе като на ученик двойкаджия.
— Кой „Старбъкс“ на „Уисконсин“? Има няколко.
— Повторихме го сто пъти.
— И ще продължим да го правим, докато се убедя, че не лъжеш.
— „Старбъкс“ на север от Джорджтаун.
— Какъв е периодът за предаване?
— От осем до осем и петнайсет.
— Струва ми се, че спомена от осем и петнайсет до осем и трийсет.
— Никога не съм казвала това.
— Къде трябва да чакаш?
— В пространството за сядане на горния етаж.
Тя продължи по булевард „Макартър“ покрай резервоара, който бе огрян от ниската луна. Пред блока ѝ имаше празно място. Мъжът, когото тя познаваше като Алекс, я накара да паркира там.
— Обикновено паркирам по-далеч, за да проверя дали сградата не се наблюдава.
— Тя се наблюдава. — Той се пресегна към таблото и загаси двигателя. — Слизай.
Вървя с нея до вратата, с раница на рамо и с телефона ѝ в джоба си. Докато тя набираше кода, я целуна по тила.
— Ако не престанеш да го правиш — прошепна тя, — ще те сритам по задника, а след това и по носа.
— Повярвай ми, Ева, това е само заради съседите ти.
— Съседите ми смятат, че съм добро момиче, което никога не би довело у дома някого като теб.
Резето се отвори с щракване. Ева го поведе нагоре към апартамента си. Отиде право до фризера и бутилката с водка. Мъжът, когото познаваше като Алекс, извади комуникационното устройство на СВР от раницата си и го сложи на кухненската маса. До него постави телефона ѝ.
— Твоите приятели успяха ли да разбият защитата? — попита тя.
— Доста бързо. — Той ѝ подаде телефона ѝ. — Има ли сред тези съобщения от Московския център?
Ева прегледа дългата поредица от нотификации с една ръка, докато с другата държеше питието си.
— Това — каза тя. — От Едуардо Сантош. Без код. Пълна скука.
— Трябва ли да отговориш?
— Вероятно се чудят защо още не съм го направила.
— Тогава го направи.
Тя започна да пише умело с палеца си.
— Дай да го видя.
— На португалски е.
— Трябва ли да ти напомням…
— Не, не трябва.
Тя натисна бутона за изпращане и седна на масата.
— А сега какво?
— Ще си допиеш питието и ще поспиш няколко часа. А аз ще седя тук и ще се взирам в улицата.
— Отново ли? Прави това и предната нощ.
— Допий си питието, Ева.
Тя го направи. След това си наля ново.
— Помага ми да заспя — обясни.
— Опитай с чай от лайка.
— Водката върши по-добра работа. — Сякаш за да докаже тезата си, Ева изпи половината чаша. — Руският ти е много добър. Предполагам, че не си го учил в езиков институт.
— Научих го в Москва.
— Родителите ти бяха ли партийни членове?