62.
Форест хилс, Вашингтон
Обектът на подозренията на Саша също чакаше. Не в лична дача, а в порутена къща в северозападния край на Вашингтон. По това късно време той се бе изтегнал на дивана в кабинета. Предишните два часа бе преглеждал бойния план, бе търсил недостатъци, слаби връзки, които биха срутили оглушително цялото начинание върху главите им. След като не откри такива, освен притеснението за лоялността на Ева Фернандес, мислите му се върнаха, както често се случваше, към брезова горичка на двеста километра източно от Москва.
Беше ранна сутрин, снегът се сипеше от сивото небе. Той стоеше на ръба на гробна яма, рана в плътта на Майка Русия. Киара бе до него и трепереше от студ и страх. Михаил Абрамов и мъж на име Григорий Булганов бяха от двете им страни. А пред тях Иван Харков размахваше оръжие и крещеше заповеди.
Наслаждавай се на гледката как умира жена ти, Алон…
Габриел рязко отвори очи, когато си спомни първия изстрел. Това бе моментът, помисли си той, когато личната му война с Кремъл започна наистина. Да, имаше първоначални сблъсъци, предварителни рундове, но онази страшна сутрин във Владимирска област официално сложи началото на враждата. Тогава Габриел осъзна, че Нова Русия ще върви по пътя на старата. И така неговата студена война с Кремъл стана гореща.
Оттогава водеха битки на тайно бойно поле, което се простираше от сърцето на Русия до Бромптън Роуд в Лондон, скалите на Корнуол и дори зелените поля на Северна Ирландия. Тяхната война вече бе дошла и във Вашингтон. След няколко часа, когато Ребека Манинг предадеше доклада си — който всъщност Габриел ѝ бе написал, — всичко щеше да свърши. В това състезание обаче той вече бе победил. Бе свалил маската на руската къртица, заровена дълбоко в британското тайно разузнаване. Тя бе дете на самия Ким Филби. Сега на Габриел му трябваше само последно доказателство, едно финално мацване с четката — и шедьовърът му щеше да е завършен.
Тази мисъл — за мъчително очакваната окончателна победа над най-неумолимия му враг, го държеше буден в последната дълга нощ. В пет и половина той стана от дивана, взе си душ и внимателно се обръсна, след това се облече. Избелели дънки, вълнен пуловер, кожено яке: униформата на оперативен началник. Влезе във всекидневната. Там откри трима от членовете на прочутия си екип: Яков Росман, Йоси Гавиш и Римона Щерн. Бяха насядали в напрегнато очакване около масата. Не говореха на стените, само един с друг, и то възможно най-тихо. Всеки гледаше в лаптоп. На единия имаше статичен кадър на малка къща с размерите на типична английска вила и странна фасада в стил Тюдор над портика. Една лампа светеше в края на каменната пътека, а друга — в прозореца на спалнята на горния етаж.
Беше 6:05 сутринта. Къртицата бе станала.
63.
Уорън стрийт, Вашингтон
Ребека прегледа лондонските вестници на айфона си, докато пиеше кафе и пушеше първите си две цигари за сутринта. Новината за плановете на премиера Ланкастър да замрази дипломатическите отношения с Кремъл някак си не бе успяла да изтече. Нямаше и намек за тази предстояща криза и в несекретния трафик на блекбърито ѝ от МИ6. Очевидно информацията се охраняваше строго от премиера и висшите му съветници, външния министър и Греъм Сиймор. И Габриел Алон, разбира се. Ребека бе разтревожена от участието на Алон в цялото начинание. Засега поне беше уверена, че не е разкрита. Греъм не би я включил в списъка със знаещите, ако я подозираше в измяна.
Благодарение на Ребека Московският център и Кремъл нямаше да бъдат сварени напълно неподготвени от новината. След като Греъм си тръгна, тя състави подробен доклад за британските планове, качи го в айфона си и го скри в популярно приложение за чат, където той бе недостъпен за никого другиго, освен за СВР и нейните дигитални агентурни системи за комуникация от близко разстояние. Съобщението съдържаше кодова дума за спешност, с която се даваха указания на обслужващия я агент — привлекателната млада жена, която се представяше за бразилка — да предаде материала незабавно на резидентурата във Вашингтон. Беше рисковано, но наложително. Ако „нелегалната“ предадеше съобщението до Московския център по обичайните канали, то щеше да пристигне в Москва след няколко дни, прекалено късно, за да има каквато и да е полза от него.
Ребека прегледа американските вестници, докато пиеше второто си кафе, и в шест и половина се качи да се изкъпе и облече. Тази сутрин нямаше да има крос, не и когато светът ѝ бе в криза. След като осъществеше предаването в „Старбъкс“ на „Уисконсин“, планираше да се появи за кратко в бюрото. С малко късмет можеше да поговори с Греъм за няколко минути преди срещата му с директора на ЦРУ Морис Пейн. Това щеше да ѝ даде последна възможност да го убеди да я вземе в Лангли. Ребека искаше да чуе с ушите си какво бяха научили МИ6 от Габриел Алон.