Дотогава екипи на градската полиция във Вашингтон вече бяха реагирали на сигнали за стрелба на обичайно спокойната Уинфийлд Лейн. Колата с тримата мъже пое бързо през Джорджтаун към Кънектикът авеню. Там тя зави на север и се насочи към разнебитена къща на Чесапийк стрийт. Вътре бяха двама от най-влиятелните разузнавачи в света.
И въпреки това я бяха оставили да избяга. Сега от нея нямаше и следа.
75.
Тенлитаун, Вашингтон
В Северозападен Вашингтон бяха останали само няколко улични телефона. За момент като този Ребека Манинг бе запаметила местата на повечето от тях. Имаше един на бензиностанцията на „Шел“ на ъгъла на Уисконсин авеню и Еликот стрийт. За нещастие, тя не носеше монети. Ева обаче имаше много, скрити в колата, за паркометрите. Даде на Ребека петдесет цента и я проследи как отиде до телефона и набра бързо номер по памет. Ева го знаеше — бяха ѝ дали същия номер. Той бе на руското посолство и се използваше само при изключително спешни случаи.
За Ребека номерът беше спасителен пояс, с който щяха да я изтеглят в Москва. За Ева обаче представляваше сериозна опасност. Ребека несъмнено щеше да бъде посрещната като герой. Но Ева веднага щеше да бъде отведена в стая за разпит, където щеше да я чака Саша. Изкушаваше се да избяга с киата, изоставяйки Ребека. Ала се съмняваше, че щеше да стигне далече. Беше уверена, че в катастрофиралия нисан има трима мъртви мъже. Освен че бе агент на чуждо разузнаване, вече бе и съучастник в убийство. Нямаше друг избор, освен да отиде с Ребека в Москва и да се надява на милостта им.
Ребека се върна в колата и заповяда на Ева да кара на север по Уисконсин авеню. След това пусна радиото и намери станцията WTOP. В този час имаме извънредна новина за стрелба в Джорджтаун… Натисна силно бутона и радиото замлъкна.
— След колко? — попита Ева.
— Два часа.
— Ще дойдат ли да ни вземат?
Ребека поклати глава.
— Искат да се махнем от улицата и да чакаме, докато се отвори каналът за бягство.
Ева тайно изпита облекчение. Колкото по-дълго бе далеч от ръцете на СВР, толкова по-добре.
— Къде е този канал? — заинтересува се тя.
— Не ми казаха.
— Защо?
— Искат да са сигурни, че е безопасен, преди да ни пратят там.
— Как ще се свържат с нас?
— Ще им се обадим пак след час.
На Ева това не ѝ хареса. Но коя бе тя, че да се съмнява в мъдростта на Московския център?
Наближаваха невидимата граница между окръг Колумбия и Мериланд. Два големи търговски центъра стояха един срещу друг от двете страни на натоварения булевард. Ребека посочи към този вдясно. Входът за паркинга се намираше до ресторант от популярна верига, известна с размера на порциите и голямото чакане за маса. Ева подкара колата по рампата и взе билетче от машината. После, следвайки инструкциите на Ребека, пое към едно празно място и паркира.
Там останаха да чакат трийсет минути в мълчание. Пистолетът лежеше в скута на Ребека. Нямаха телефони, които да ги свържат със света отгоре, само радиото в колата. Сигналът бе нестабилен, но достатъчен. Полицията издирваше „Киа Оптима“ седан с регистрационен номер от окръг Колумбия и две жени вътре. Търсеха и трима мъже, изоставили надупчен от куршуми нисан на Уинфийлд Лейн. Според свидетели единият от тях изглеждал ранен с огнестрелно оръжие.
В сигнала се появиха смущения. Ева намали звука.
— Търсят две жени в киа.
— Да, чух.
— Трябва да се разделим.
— Оставаме заедно — сопна се Ребека, ала веднага добави разкаяно: — Не мога да го направя без твоята помощ.
Ребека увеличи звука на радиото и се заслуша в разказа на жител на Джорджтаун, който изразяваше шока си от стрелбата. Ева обаче се взираше в бял търговски ван с регистрационен номер от Мериланд и без обозначителни знаци, който ги приближаваше под насечената светлина на лампите над тях. ФБР, помисли си тя, обичаха ванове без обозначителни знаци. Както и СВР.
— Загазихме — прошепна Ева.
— Това е просто ван за доставки — отговори Ребека.
— Двамата отпред да ти приличат на доставчици?
— Всъщност са точно такива.
Ванът спря до тях, страничната му врата се отвори. Ева се взря в руското лице пред прозореца ѝ и се опита отчаяно да потули страха си.
— Мислех, че сами ще отидем до канала за бягство.
— Промяна в плана — каза Ребека. — Каналът за бягство дойде при нас.
76.
Форест хилс, Вашингтон