Горе-долу по същото време екип наблюдатели от Отдела за контраразузнаване на Бюрото забелязал няколко автомобила да излизат през задния вход на руското посолство. Във всички имало или се подозирало, че има членове на резидентурата на СВР. На екипа му се сторило, че резидентът е принуден да се справя с криза, и споделили това наблюдение с централата. Специален агент Макманъс, който работел в Отдела по контратероризъм, разбрал за движенията на руснаците и уведомил дежурния офицер в Контраразузнаване за жената, която видял да използва уличен телефон. Дежурният офицер предал нагоре по веригата на заместника, а заместникът на свой ред — на самия шеф на отдела.
В 9:35 сутринта на безупречно подреденото бюро на шефа тези три неща — стрелбата в Джорджтаун, бързото преселение от руското посолство и двете жени в киа седан — се събрали и подсказали за огромен проблем в развитие. Докато никой не го гледал, Макманъс проверил набързо уличния телефон и открил, че жената се е обадила на номер в руското посолство. И така огромният проблем в развитие се превърнал в истинска международна криза, която заплашвала да разпали Трета световна война. Или поне така се струвало на специален агент Доналд Макманъс, който съвсем случайно около осем и двайсет спрял да зареди на бензиностанцията на „Шел“ на Уисконсин авеню и Еликот стрийт.
Някъде към този момент началникът на Отдела за контраразузнаване се обадил на колегата си в ЦРУ, за да се осведоми дали Управлението не провежда операция, за която Бюрото да не знае. Човекът от ЦРУ се заклел, че няма такова нещо, което било вярно, ала началникът решил, че би било разумно да попита и Ейдриън Картър, който се готвел за всекидневната си среща в десет часа с Морис Пейн. Картър се направил на неразбиращ, както редовно реагирал при неудобни въпроси от колеги, началници и членове на анкетни комисии от Конгреса. След това от тихия си кабинет на седмия етаж пратил бърз есемес на своя стар приятел Габриел Алон, който случайно бил в града. Есемесът бил пълен с двусмислия и дори с трисмислия, а Габриел, разбирайки, че Картър го е спипал, отговорил по същия начин. Затова накрая в 9:48 двамата се чуха в иначе нормалната за Вашингтон четвъртък сутрин.
— Кои бяха тримата мъже? — попита Картър, когато свърши с разказа си.
— Какви трима мъже?
— Тримата — изрече Ейдриън натъртено, — които са обсипани с огън на Уинфийлд Лейн в Джорджтаун.
— Откъде да знам?
— Казват, че единият е бил ранен.
— Надявам се да не е сериозно.
— Очевидно на Трийсет и пета ги е взела кола. Оттогава никой не ги е виждал.
— Ами двете жени? — пробва се внимателно Габриел.
— И от тях няма следа.
— И са били видени за последно да карат на север по Уисконсин авеню? Сигурен ли си, че е било на север?
— Забрави за посоката — сопна му се Картър. — Просто ми кажи кои са.
— Според агента на ФБР — отговори Габриел, — едната от тях е бразилска гражданка на име Ева Фернандес.
— А другата?
— Не знам.
— А нямаш ли представа защо тя ще се обажда на номер в руското посолство от уличен телефон?
— Може би трябва да питаш някои от офицерите от СВР, забелязани да излизат на пожар от посолството.
— Бюрото проверява и тях. Всякаква помощ от теб — обеща Картър — ще бъде запазена в строга конфиденциалност. Така че защо не почнем отначало? Кои бяха тримата мъже?
— Какви трима мъже?
— А жените?
— Съжалявам, Ейдриън, но се боя, че не мога да ти помогна.
Картър въздъхна шумно.
— Кога смятате да напуснете града?
— Тази вечер.
— Някаква вероятност да е по-рано?
— Вероятно не.
— Много лошо — каза Картър и обаждането прекъсна.
77.
Чесапийк стрийт, Вашингтон
Михаил Абрамов и Ели Лавон напуснаха командния център в десет и пет в товарното отделение на ван на израелското посолство. Планът бе двамата да отлетят от „Дълес“ за Торонто и от Торонто — за „Бен Гурион“. Михаил остави своя „Барак“ 45-и калибър у Габриел, който се закле да го заключи в сейфа на резиденцията, преди сам да тръгне за летището.
Щом остана сам, той нагласи таймкода на компютъра и отново изгледа записа, на който двете жени излизат от „Старбъкс“. Ева вървеше отпред, а Ребека — на крачка зад нея, стискаща 9-милиметров „ЗИГ Зауер“, скрит в дамската ѝ чанта. Габриел знаеше, че тя се бе обадила в руското посолство от бензиностанцията на „Шел“ на Уисконсин авеню, преди да поеме на север към предградията на Мериланд. И най-вероятно след това право в ръцете на екипа за изтегляне на СВР.