Те бяха добре оборудвани за пътуването и тежковъоръжени. Петров имаше две оръжия — „Токарев“ и „Макаров“, — а у Ребека все още беше нейният „ЗИГ Зауер“. Той лежеше на пода на товарното отделение до телефон, който тя бе взела назаем от Зеленко. Беше се облегнала на страничния панел на шофьора, опънала нозе пред себе си. Все още носеше тъмния си костюм с панталон и шлифера „Бърбъри“. Ева се бе настанила по подобен начин от другата страна на товарното отделение, но малко по-назад. Не бяха разговаряли много, откакто излязоха от паркинга. Ребека бе благодарила на Ева за уменията и смелостта ѝ, обещавайки да я похвали пред Саша, когато пристигнат в Москва. Ева не вярваше на нито една нейна дума.
Най-краткият път до I-95 беше по Уисконсин авеню. Ребека обаче даде друг маршрут на Петров, който шофираше.
— Ще е по-добре, ако… — възрази той.
— Аз решавам кое е по-добре — прекъсна го тя.
Петров не спори с нея, защото от много отдавна Ребека бе получила руско гражданство и бе полковник от СВР, което означаваше, че има по-висок чин от него.
Той зави по Четиресет и втора улица и пое по нея през Тенлитаун. Ева забеляза странния интерес на Ребека към голямата кафява къща в колониален стил на ъгъла на Небраска авеню. Минаха покрай Департамента за вътрешна сигурност и кампуса на Американския университет. След това Петров зави наляво по Чейн Бридж Роуд — шосе, което минаваше по ръба на Батъри Кембъл Парк към булевард „Макартър“. През предното стъкло Ева зърна тентата на „Брюсел Миди“, докато пътуваха на запад към Мериланд.
— Тук работех — каза тя.
— Да, знам — кимна презрително Ребека. — Била си сервитьорка.
— Хостеса — поправи я Ева.
— Същото е. — Ребека взе оръжието и го постави до бедрото си. — Само защото ще прекараме следващите две или три седмици заедно, не значи, че ще водим дълги задушевни разговори. Ти си свърши добре работата и затова съм ти благодарна. Но за мен ти си сервитьорка и нищо повече.
Освен това, помисли си Ева, спокойно можеше да бъде и жертвана. Тя се взря през прозореца, а Ребека — в телефона си. Следеше пътя им на картата. Наближаваха завоя по отиващото на запад шосе „Клара Бартън Паркуей“, което отвеждаше до магистралите 495 и I-95, но Ребека нареди на Петров да продължи направо. В селцето Глен Еко имаше малък търговски център. Тя каза, че иска да си вземе някои неща за пътуването.
Петров отново понечи да протестира, но се овладя. Продължи право напред, покрай ирландски пъб и стария увеселителен парк на Глен Еко към кръстовището на булевард „Макартър“ и Голдсбъро Роуд. Там имаше бензиностанция на „Ексон“, хранителен магазин, аптека, химическо чистене, магазин за пица и сандвичи и железария. За изненада на Петров, Зеленко и Ева Фернандес, Ребека влезе в железарията.
Това се случи в 10:27 часа предобед според охранителната камера на магазина, точно когато покрай търговския център с висока скорост в западна посока премина „Форд Фюжън“. В него бе само шофьорът — мъж, попрехвърлил средната възраст, с къса черна коса, посребрена на слепоочията. Той носеше произведен в Израел „Барак“ 45-и калибър, но нямаше телохранител. ФБР и ЦРУ не знаеха местонахождението му, същото се отнасяше и за разузнавателната служба, която той ръководеше. Всъщност в този момент беше напълно сам.
79.
Кабин Джон, Мериланд
На запад от булевард „Уилсън“ се намираше историческият мост „Юниън Арч“. Той бе завършен през 1864 година. Беше построен от масачузетски гранит и варовик от близката кариера „Сенека“ и бе част от Вашингтонския акведукт — 18-километров тръбопровод, който захранваше американската столица с вода от Големите водопади на Потомак. На моста имаше място само за една лента и от двете страни светеше светофар, с който се регулираше трафикът. А това означаваше, че Габриел трябваше да изчака търпеливо почти четири минути, преди да го пуснат да премине.
От другата страна на моста имаше зелено спортно поле, общински център и приятна група вили сред дърветата, започнали да се раззеленяват пролетно. Габриел продължи на запад, преминавайки по магистрала 495, докато друг светофар не го спря отново. Накрая зави наляво и пое надолу по склона на ниския хълм към Клара Бартън Паркуей.