— И я изостави в планините на Андалусия — каза презрително Габриел. — Сам-сама на света.
— Там не е толкова лошо.
— Ти си знаела къде е?
— Разбира се.
— И никога не си опитала да се срещнеш с нея?
— Не можех.
— Защото Саша нямаше да го позволи? Или защото щеше да е прекалено болезнено?
— Болезнено за кого?
— За теб, разбира се. Тя ти е майка.
— Към нея не изпитвам нищо друго, освен презрение.
— Нима?
— Тя лесно се е отказала от мен, нали? И нито веднъж не е помъчила да се свърже с мен или да ме види.
— Всъщност веднъж го е направила.
Сините ѝ очи светнаха като на дете.
— Кога?
— Когато си учила в Тринити Колидж. Снимала те е, докато вървиш по Джизъс Лейн. Била си до тухлена стена.
— И е запазила снимката, така ли?
— Само това е имала.
— Лъжеш!
— Мога да ти я покажа, ако искаш. Имам и акта ти за раждане. Истинския. Онзи от болницата „Сейнт Джордж“ в Бейрут, където е записано името на истинския ти баща.
— Никога не съм харесвала фамилията Манинг. Много повече предпочитам Филби.
— Той е направил нещо ужасно с теб, Ребека. Не е имал право да ти краде живота и да ти промива мозъка, за да продължиш неговите стари войни.
— Никой не е промивал ничий мозък. Обожавах Ким. Всичко, което направих, беше заради него.
— И сега то свърши — каза Габриел. — Хвърли оръжието и ме остави да те отведа у дома.
— Москва е моят дом — заяви тя. — Затова предлагам сделка. Ще ти върна вашата агентка, а ти ще ми гарантираш безопасен път до Руската федерация.
— Съжалявам, Ребека, но това е сделка, която не мога да приема.
— В такъв случай предполагам, че аз и агентката ви ще умрем заедно.
— Не и ако убия първо теб.
Тя му се усмихна горчиво и надменно. Това бе усмивката на Филби.
— Не си способен да убиеш жена, Алон. Иначе вече щеше да си го направил.
Беше вярно. Ребека бе десетина сантиметра по-висока от Ева и стоеше зад нея на стръмната пътека. Горната част на главата ѝ бе открита, можеше да бъде свалена с един изстрел. Реката течеше в краката му. Той бавно протегна пистолета и тръгна нагоре по пътеката покрай дърветата. Ребека се извърташе по посока на движението му, притискайки пистолета в шията на Ева.
Очите ѝ се стрелнаха за миг към основата на чинара.
— Учудена съм, че още е жив.
— Живеят по два века и половина. Вероятно е бил тук, когато британците са подпалили Белия дом.
— Направих всичко, за да довърша задачата. — Ребека отново погледна към дървото. — Мислиш ли, че още е там? Фотоапаратът, който е откраднал хиляди американски тайни?
— Защо дойде за него?
— По сантиментални причини. Виждаш ли, нямам нищо от него. Когато той умря, Руфина и истинските му деца и внуци взеха всичко. Но детето от другата жена… То не получи абсолютно нищо.
— Свали оръжието, Ребека, и заедно ще го изкопаем. А след това ще отидем в Лондон.
— Можеш ли да си представиш скандала? Пред него онзи с Третия човек ще бледнее… — Тя дръпна по-силно Ева за косата. — Може би е по-добре историята да свърши тук, до реката, в основата на огромния чинар.
Тя се разколебаваше, губеше вяра, забеляза Габриел. Изведнъж видът ѝ стана много уморен. А очите ѝ засветиха някак откачено. Беше свършила като всички останали жени на Филби.
— Колко крачки са според теб? — попита той.
— За какво говориш?
— До колата ми — поясни Габриел. — Колко са крачките от водата до колата ми?
— И това ли ти е казала?
— Колко са крачките от Лувъра до „Нотър Дам“? — продължи Габриел.
— От Триумфалната арка до площад „Конкорд“…
— От Айфеловата кула до Дома на инвалидите…
Тя не отговори.
— Свали оръжието — повтори Габриел. — Вече всичко свърши.
— Ти свали оръжието — настоя Ребека. — И аз ще сторя същото.
Габриел свали своя „Барак“ и го насочи към мократа земя. Ребека все още притискаше своя „ЗИГ Зауер“ в шията на Ева.
— Остави го на земята — каза тя.
След миг колебание Габриел пусна пистолета.
— Ах, ти, глупако — изрече хладно Ребека и насочи пистолета си към гърдите му.
83.
Кабин Джон, Мериланд
Това бе движение, което можеше да се научи в Московския център, при това изпълнено добре. Пета в стъпалото, лакът в слънчевия сплит и удар с опакото на ръката по носа — и всичко това, докато мигнеш. Прекалено късно Габриел хвана оръжието и се опита да го измъкне от ръцете на Ребека. Изстрелът влезе по руски модел в тила на Ева и тя се свлече на мократа земя.