Така още по обед виенско време в медиите и социалните мрежи потече обилен поток от истории, туитове, съобщения, блогърски постове и други форми на съвременната комуникация. Отначало те се появяваха спонтанно, а след време нещата се обърнаха на сто и осемдесет градуса. Почти цялата информация пристигаше от Русия и от приятелски бивши съветски републики или сателити. Нито един от източниците нямаше име — поне не и такова, което може да се провери. Всички текстове бяха фрагментарни, малки парченца от по-голям пъзел. Но събрани, водеха до ясен извод: Константин Киров, офицер от руската СВР, е убит хладнокръвно от израелската разузнавателна служба след директна заповед от нейния началник, известния русофоб Габриел Алон.
Кремъл обяви това в три часа, а в четири руската новинарска агенция „Спутник“ публикува снимка, на която се твърдеше, че се вижда как Алон напуска жилищна сграда в близост до мястото на убийството, придружен от приличащ на елф човек, чието лице бе скрито. Източникът на снимката така и не бе достоверно установен. От „Спутник“ заявиха, че са я получили от австрийската полиция, макар оттам да отричаха. Въпреки това щетите бяха нанесени. Платени телевизионни коментатори в Лондон и Ню Йорк, сред които и неколцина, имали привилегията да се срещнат лично с Алон, признаха, че човекът на снимката прилича много на него. Вътрешният министър на Австрия се съгласи.
Израелското правителство не каза нищо официално, спазвайки традицията да не коментира разузнавателни дела. Но заради нарастващото напрежение в късния следобед министър-председателят предприе необичайна стъпка и лично отрече всякаква израелска намеса в смъртта на Киров. Изявлението му беше посрещнато скептично, вероятно съвсем заслужено. Нещо повече, отдаде се огромно значение на факта, че точно премиерът отрече всичко, а не самият Алон. „Неговото мълчание — каза бивш американски шпионин — говори много.“
Истината бе, че по това време Габриел не бе достъпен за коментар. Той бе заключен в сигурна стая в най-дълбоката вътрешност на израелското посолство в Берлин и наблюдаваше тайните движения на своя оперативен екип. До осем часа същата вечер всички се бяха прибрали на безопасно място в Тел Авив, а Кристофър Келър бе у дома в Лондон. Габриел се измъкна незабелязано от посолството и се качи на полет на „Ел Ал“ за Тел Авив. Дори екипажът на самолета не знаеше истинската му самоличност. За втора поредна нощ не спа. Споменът за Константин Киров, проснат мъртъв в снега, не му даваше мира.
Все още бе тъмно, когато самолетът кацна на „Бен Гурион“. Двама охранители го чакаха в подножието на телескопичния ръкав. Те ескортираха Габриел през терминала до необозначена врата вляво от паспортния контрол. Зад нея се намираше стая, запазена за агентите на Службата, завръщащи се от мисии в чужбина. Явно на това се дължеше постоянната миризма на цигари, прегорено кафе и мъжко напрежение. Стените бяха от материал, имитиращ йерусалимски варовик, столовете бяха модулни и покрити с черен винил. На един от тях, окъпан от ярка светлина, седеше Узи Навот. Сивият му костюм изглеждаше така, сякаш бе спал с него. Очите му зад модните очила без рамки бяха кървясали от умора.
Навот стана и погледна към големия си сребърен часовник, който съпругата му — Бела, му бе подарила за последния рожден ден. По едрото му, могъщо тяло нямаше нито една дреха или аксесоар, които тя да не бе купила, включително и новите му обувки оксфордки. Според Габриел обаче те бяха с прекалено издължени носове и не подхождаха на мъж с възрастта и професията на Навот.
— Какво правиш тук, Узи? Три през нощта е.
— Трябваше ми почивка.
— От какво?
Навот се усмихна тъжно и с Алон поеха по коридора с ярки флуоресцентни лампи на тавана. Той водеше до бронирана врата, а тя, от своя страна, към отцепен участък от кръговото движение. Двигателите на колите от кортежа ръмжаха под жълтата светлина на лампите. Навот тръгна към отворената дясна задна врата на джипа на Габриел, но рязко спря, заобиколи колата отзад и отиде при шофьорската страна. Той бе непосредствен предшественик на Габриел на шефския пост. При безпрецедентно нарушение на традициите на Службата се бе съгласил да остане като негов заместник, вместо да приеме сладката работа на частен подизпълнител на военни мисии в Калифорния, както бе искала Бела. А сега без съмнение съжаляваше за решението си.