— Облекчен съм да го чуя. — Пейн изруга на висок глас и със съответния ефект. — С Кати се отнасяхме към нея като роднина, Греъм. Пускахме я в дома си. И тя как ми се отплати? Открадна тайните ми и ми заби нож в гърба. Чувствам се като…
— Как, Морис?
— Както трябва да се е чувствал Джеймс Ангълтън, когато добрият му приятел Ким Филби е избягал в Москва.
И всичко щеше да свърши с мълчанието на руснаците и караниците между братовчедите, ако в „Уошингтън Поуст“ не се бе появила статия седмица след бързото отпътуване на Ребека Манинг от Америка. Тя бе дело на репортерка, която и преди бе писала достоверно за националната сигурност, и както обикновено, източниците ѝ бяха внимателно прикрити. Най-вероятно течът на информация идваше от ФБР, което изобщо не се чувстваше комфортно след замитането под килима на случая с Ребека Манинг и тримата мъртви руски агенти.
Течът беше селективен. Въпреки това статията хвърли бомба. Тя започваше с това, че тримата души, открити мъртви на брега на Потомак, не били жертви на грабеж, а офицери от СВР. Двама от тях имали дипломатическо прикритие, а жената била „нелегална“, която се представяла за бразилка. Как са били убити и защо, не било ясно, но ФБР разследвало намесата на поне две чужди разузнавания.
Статията имаше едно важно последствие: Русия вече не можеше да продължи да мълчи. Кремъл реагира с гняв и обвини Съединените щати в хладнокръвно убийство, което администрацията яростно и многократно отрече. През следващите три дни се завъртя бърз цикъл на информационен теч и контратеч, докато накрая всичко се появи на първа страница на „Ню Йорк Таймс“. Или поне част от него. Експертите в кабеларките единодушно обявиха, че това е най-лошият случай на шпионаж след фиаското с Ким Филби. За това бяха напълно прави.
Имаше много въпроси за вербуването на Ребека Манинг за руски агент, които чакаха своя отговор. Имаше въпроси и за ролята на Габриел Алон, за когото се твърдеше, че бил на борда на самолета, откарал Ребека Манинг във Великобритания. От Лондон идваше само мълчание. От Тел Авив — също.
85.
Тел Авив — Йерусалим
Той бе забелязан същия ден да пристига в кабинета на министър-председателя за седмичното заседание на коалиционния кабинет на Израел, облечен в безупречен син костюм и бяла риза и със свеж вид. Когато репортер го попита за участието му в разобличаването на Ребека Манинг като руски агент, той се усмихна и не каза абсолютно нищо. Вътре в кабинета си драскаше в бележника, докато министрите се караха, като през цялото време се чудеше как израелският народ успяваше да живее добре въпреки ужасните си политици. Когато дойде неговият ред да говори, той информира правителството за скорошен рейд, проведен от Службата и армията срещу ислямски бунтовници на Синайския полуостров с мълчаливата благословия на Новия фараон. Не спомена факта, че операцията се бе случила, докато той летеше над Атлантическия океан и се опитваше да проведе първия разпит на Ребека Манинг. Греъм Сиймор бързо бе сложил край на това. В Лондон се бяха разделили, без да си кажат почти нищо за сбогом.
На булевард „Цар Саул“ работата по защитата на страната от многобройните заплахи продължаваше както обикновено, сякаш нищо не се бе случило. На среща на висшия персонал в понеделник се чуха обичайните крясъци за ресурси и приоритети, но името на Ребека Манинг не бе изречено. Службата имаше други неотложни задачи. Тайните удари в Синай бяха само част от новата стратегия на Израел за тясно сътрудничество със сунитските режими в Близкия изток срещу общия враг — Ислямска република Иран. Оттеглянето на Америка от региона бе създало вакуум, който иранците и руснаците бързо запълваха. Израел действаше като бариера срещу надигащата се иранска заплаха, а Габриел и Службата бяха върхът на копието. Нещо повече, непредсказуемият президент на Америка бе заявил намеренията си да се откаже от споразумението, забавило временно иранските ядрени амбиции. Габриел очакваше в отговор на това иранците да засилят оръжейната си програма и създаваше нов план за събиране на разузнавателна информация и саботаж, за да ги спре.
Той също така очакваше руснаците да отвърнат за загубата на Ребека Манинг. И затова не бе изненадан от новината, която пристигна по-късно същата седмица, че Вернер Шварц бе умрял във Виена, след като паднал от прозореца на апартамента си. Това беше същият прозорец, който Вернер бе използвал, за да дава сигнал на Московския център, когато искаше среща. Не бе намерено предсмъртно писмо, но пък полицията откри няколкостотин хиляди евро в негова частна сметка. Австрийската преса се чудеше дали смъртта му бе свързана с убийството на Константин Киров. Австрийското вътрешно министерство се чудеше за същото.