За вътрешна употреба случаят трябваше да бъде анализиран и да се приготви юридическа защита, но Габриел намираше различни извинения, за да избягва разследващите и адвокатите на Службата. А те искаха да знаят какво точно беше станало на брега на река Потомак в Мериланд. Кой бе убил двамата руски агенти Петров и Зеленко? Ами „нелегалната“, която се бе съгласила да вкара в капана Ребека Манинг в замяна на убежище в Израел? Узи Навот се опита да изкопчи това от Михаил и Ели Лавон, но и двамата му казаха самата истина: че пристигнали на местопрестъплението, след като тримата руснаци вече били мъртви. Затова не можели да знаят със сигурност как това се бе случило.
— И никога не сте го питали какво точно е станало?
— Опитахме — каза Лавон.
— А Ребека?
— Не отрони и дума. Това бе един от най-ужасните полети в живота ми, а аз съм бил на много лоши.
Те бяха в малкия като сандък кабинет на Лавон. Той бе пълен с парчета от глинени съдове, старинни монети и оръдия на труда. В свободното си време Ели бе един от най-видните археолози на Израел.
— Да предположим — каза Навот, — че Габриел е убил двамата агенти.
— Добре — съгласи се Лавон.
— Тогава защо и момичето е мъртво? И откъде Габриел е знаел, че Ребека ще бъде там? И защо, за бога, тя е отишла с лопата?
— Защо питаш мен?
— Ти си археолог.
— Знам само — каза Лавон, — че шефът на Службата е извадил късмет, че е жив. Ако беше ти…
— Щяха да изсекат името ми на мемориалната стена.
Ако някой заслужаваше името му да бъде изсечено в камък, мислеше си Ели, то това бе човекът, намерил Ребека Манинг, но той не би приел похвали. Единствената му награда беше да прекара по някоя вечер със съпругата си и малките си деца, но дори и те усещаха, че нещо го тревожеше. Една нощ Ирене го разпита надълго и нашироко, докато той седеше на ръба на леглото ѝ. Лъжеше толкова зле, че дори и детето не му повярва.
— Остани при мен, абба — нареди му тя на странната си смесица от италиански и иврит, когато Габриел се опита да си тръгне. — Моля те, никога не си тръгвай.
Габриел остана в детската стая, докато Ирене заспа дълбоко. В кухнята си наля чаша галилейска сира, седна край малката масичка за кафе и се загледа мрачно в новините от Лондон, докато Киара приготвяше вечерята. На екрана Греъм Сиймор се бе отпуснал на задната седалка на лимузина, тръгваща от Даунинг стрийт, където бе предложил да подаде оставка заради скандала, сполетял разузнаването при неговото управление. Премиерът Ланкастър бе отказал да я приеме — поне засега, според изказване на сътрудник на Даунинг стрийт, пожелал анонимност. Имаше призиви за задължително парламентарно разследване и което бе по-лошо — за независима проверка, като онази за негодната разузнавателна информация на МИ6 за оръжията за масово унищожение в Ирак. Ами Алистър Хюз? — питаха медиите. Дали неговата смърт в заспалия Берн не бе свързана с предателството на Ребека Манинг? И той ли беше руски шпионин? Имаше ли и Трети човек в сенките? Накратко, случи се точно този публичен спектакъл, който Сиймор се бе надявал да избегне.
— Колко дълго още може да го пази в тайна? — попита Киара.
— Кое?
— Самоличността на бащата на Ребека Манинг.
— Предполагам, че това зависи от броя на хората в МИ6, които знаят, че тя се представя като Ребека Филби.
Киара сложи купа спагети с доматен сос пред Габриел. Той я поръси обилно с настъргано сирене, но се поколеба преди първата хапка.
— Трябва да ти призная нещо — каза той накрая — за случилото се онази сутрин на брега на реката.
— Мисля, че имам представа какво ще е.
— Така ли?
— Бил си някъде, където не е трябвало да бъдеш, сам, без подкрепление или телохранители. За щастие си бил достатъчно разумен да пъхнеш пистолет в колана, когато си излизал от тайната квартира.
— И то голям — каза Габриел.
— Никога не си предпочитал четиресет и пети калибър.
— Прекалено шумен е. А и създава голяма бъркотия.
— Нелегалната агентка е била убита с деветмилиметров — отбеляза Киара.
— Ева — каза Габриел. — Поне това бе бразилското ѝ име. Така и не ни каза истинското.
— Предполагам, че Ребека я е убила.
— И аз предполагам същото.
— Защо?
Той се поколеба, след това заяви:
— Защото аз не убих преди това Ребека.
— Не си могъл?
„Не — помисли си Габриел, — не бих могъл.“