Мина още една седмица, преди обществеността да бъде информирана за размяната, но съвсем оскъдно. Хората бяха уверени, че дванайсетимата мъже са донесли безценна разузнавателна информация за Нова Русия и цената си е струвала. В Америка се надигна гняв в обичайните места, но реакцията на Лондон бе обичайното сдържано примирение. Мандарините в Уайтхол се съгласиха, че това е горчив хап за преглъщане, но вероятно така бе най-добре. Единствената добра дума се появи в „Телеграф“, където пишеше, че размяната се е състояла, въпреки че руснаците са искали двама затворници, а не един. „Поне някой има достойнство, за да им се опъне — каза същата вечер пенсиониран британски шпионин в «Клуба на пътешествениците». — Де да бяхме ние.“
Руснаците изчакаха още един месец, преди да покажат публично трофея си. Това стана в едночасов документален филм по руска телевизия, контролирана от Кремъл. Последва пресконференция, ръководена от самия Цар. Ребека величаеше добродетелите му, хвалеше завръщането на Русия сред световните фактори под неговото ръководство и критикуваше британците и американците, чиито тайни с радост бе предала. Заяви, че единствено съжалявала, задето не успяла да стане генерален директор на МИ6 и така да завърши мисията.
— Харесва ли ви в Русия? — попита я журналист с добри позиции пред Кремъл.
— О, да, чудесно е — усмихна се тя.
— А може ли да ни кажете къде живеете?
— Не — отговори Царя строго вместо нея. — Не може.
В бялото градче Саара в планините на Андалусия събитията в Москва станаха повод за малко празненство, поне сред почитателите на крайнодесните противници на НАТО и имигрантите. Кремъл пак бе меката, към която се стремяха определен тип европейци. През XX век той бе пътеводна светлина на левичарите. Сега обаче по някакво перверзно стечение на обстоятелствата линията на Москва се следваше от десните, политическите зверове, които се подиграваха на Шарлот Бетанкур всеки следобед, когато тя се разхождаше по улиците. Само ако знаеха истината, мислеше си тя. Само ако…
Не бе изненадващо, че тя следеше случая с британската шпионка по-внимателно от повечето хора в селището. Кремълската пресконференция беше театър, нямаше друга дума за нея — Ребека, седнала на подиума като някакъв рядък екземпляр в стъкленица, до нея Царя, ухилен и надут от последния си триумф над Запада. И кого си мислеше, че заблуждава с това негово колосано и изгладено лице? Истинските фашисти, отговаряше си Шарлот. Ребека изглеждаше изтощена до него. Шарлот бе поразена от изпитото лице на дъщеря си. И от това колко много вече приличаше на Ким. Дори заекването ѝ се бе върнало. Това бе чудо, което никой не бе забелязал.
Ала Ребека бързо изчезна, както и се появи. Гостите на Шарлот от Израел си тръгнаха малко след това от Андалусия. Преди обаче да си заминат, те прегледаха вилата за последен път за следи от Ребека или Ким сред вещите ѝ. Взеха и последната стара снимка на Шарлот от Бейрут и въпреки нейните протести — единственото копие на ръкописа „Другата жена“. По всичко личеше, че кратката ѝ литературна кариера завърши, преди да е започнала.
Вече бе краят на юни и градчето бе превзето от потни и изгорели на слънцето туристи. В своята самота Шарлот се върна пак към обичайната си рутина, защото само това ѝ бе останало. Забранено ѝ бе да завърши мемоарите си и тя реши да опише историята като „роман с ключ“. Смени мястото от Бейрут на Танжер. Шарлот стана Амелия, впечатлителната дъщеря на френски колаборационист и колониален администратор, а Ким вече бе Роу, блестящ и обхванат от мирова скръб британски дипломат, за когото Амелия разбира, че е руски шпионин. Но как щеше да свърши това? С една старица, която живее сама в усамотена вила и чака вест от дъщеря си, която е изоставила? Кой щеше да повярва в такава история?
Изгори ръкописа в края на октомври, използвайки го за подпалка на първия есенен огън, и зачете измислената автобиография на Ким. Той бе сбил времето в Бейрут в пет неясни и лъжливи абзаца. Преживяванията ми в Близкия изток от 1956 до 1963 година не се поддават лесно на разказване… Може би и нейните не се поддаваха, помисли си тя. След това изгори и книгата на Ким.