Също като царете и партийните лидери преди него, Владимир Путин не се свени да използва убийството като държавнически инструмент. Вижте случая със Сергей Скрипал, бивш руски военен разузнавач и агент на МИ6, който бе отровен на 4 март 2018 година в дома си в Солсбъри, Англия, с военен нервнопаралитичен газ от съветската ера, познат като „Новичок“. Докато пишех това, Скрипал все още бе в болница в тежко състояние. Неговата трийсет и три годишна дъщеря Юлия, също поразена от токсина, бе три седмици в безсъзнание. За 48 души се твърди, че са показали подобни симптоми, а сред тях има и полицай, приет в интензивно отделение.
Атаката над Сергей Скрипал се случи дванайсет години след като Александър Литвиненко, критик на Путин, живеещ в Лондон, бе убит с чаша чай, отровен с полоний. През 2006 година официалната реакция на Великобритания срещу използването на радиоактивно оръжие на нейна територия бе ограничена до едно-единствено искане за екстрадиране, което Кремъл насмешливо пренебрегна. След опита за убийство на Сергей Скрипал обаче премиерът Тереза Мей изгони двайсет и трима руски дипломати. Съединените щати, Канада и четиринайсет страни членки на Европейския съюз я последваха. Освен това Съединените щати наложиха икономически санкции за седем от най-богатите мъже на Русия и седемнайсет висши държавници заради намесата на Русия в американските президентски избори през 2016 година. Владимир Путин, смятан от мнозина наблюдатели за най-богатия човек в света, не беше в този списък.
Анализатори по въпросите на сигурността смятат, че две трети от „дипломатите“ в руските посолства в Западна Европа са на практика разузнавачи. Затова едва ли скромните санкции ще смутят настоящия път на Путин. И защо? Путин и путинизмът са във възход. Силната ръка и „корпоративната държава“ — или иначе казано, фашизмът — са модни. Западните демокрации и глобалните институции, които доведоха до безпрецедентно дълъг мир в Европа, изведнъж станаха неактуални.
„Мушкайте с байонети — съветваше Ленин. — Ако срещнете мека материя, продължете; ако се натъкнете на стомана, се отдръпнете.“ Засега Путин се натъква само на мека материя. През 30-те години на XX век, когато светът стана свидетел на подобен подем на авторитаризма и диктаторските режими, последва катастрофална световна война, в която загинаха повече от 60 милиона души. Да се надяваме, че сблъсъкът или флиртът на XXI век с неофашизма няма да завърши с конфликт.
Вижте Сирия, където оста между Русия, „Хизбула“, иранския Революционен гвардейски корпус и шиитските милиции от Ирак и Афганистан подкрепя режима на Башар ал Асад, най-близкия приятел на Кремъл в Близкия изток. Асад многократно е използвал химическо оръжие срещу собствения си народ, вероятно с благословията на Москва, може би дори с помощта на Москва. Смята се, че досега в гражданската война в Сирия са загинали четиристотин хиляди души. Путин мушка с байонет. Само стомана ще го спре.
Благодарности
Благодарен съм на съпругата си — Джейми Гангъл, която търпеливо слушаше, докато преговарях темите и сюжетните обрати на „Другата жена“, и след това експертно съкрати сто страници от купчината, която евфемистично наричах „първа чернова“. Дългът ми към нея е огромен, както и любовта ми.
Скъпият ми приятел Луис Тоскано, авторът на „Троен кръст“ и „Мери Блум“, направи безкрайно много подобрения в романа, големи и малки, а личната ми коректорка с орлов поглед Кати Кросби се погрижи да няма правописни и граматически грешки. Всяка неточност, която се е промушила през зорката им проверка, е моя, не тяхна.
Завинаги ще бъда задължен на Дейвид Бул, който наистина е един от най-добрите реставратори в света, както и на страхотния Патрик Матисен от галерия „Матисен“ в Лондон, чиито чувство за хумор и чар направиха възможна серията за Алон.
Да напишеш роман за шпионин, който упражнява занаята си в средата на XX век, изисква задълбочено проучване — и наистина моята полица с книги прилича на тази на Шарлот Бетанкур в Саара де ла Сиера. Задължен съм на мемоарите и проучванията на Юрий Модин, Руфина Филби, Ричард Бийстън, Филип Найтли, Антъни Бойл, Том Бауър, Бен Макинтайър, Антъни Кейв Браун, Патрик Сийл и Морийн Макконвил.
Специални благодарности на моя страхотен лосанджелиски адвокат Майкъл Гендлър. Също и на много приятели и роднини, които ме даряваха с така необходимия ми смях в критични моменти през годината на писане, особено на Нанси Дубак и Майкъл Кизилбаш, Анди и Бетси Лак, Джеф Цукер, Елза Уолш и Боб Удуърд, Рон Майер и Елена Накманофф.