— Ти ли си, абба?
Беше Ирене. Рафаел не се будеше и от бомбен взрив, но Ирене, също като Габриел, спеше леко. Според него тя имаше качествата на перфектния шпионин.
— Да, скъпа — прошепна той. — Аз съм.
— Остани малко.
Габриел седна на ръба на леглото ѝ.
— Потупай ме по гърба — нареди тя и той допря внимателно длан до топлата тъкан на пижамата ѝ. — Добре ли мина пътуването?
— Не — отговори ѝ честно.
— Видях те по телевизията.
— Така ли?
— Изглеждаше много сериозен.
— Откъде си я научила тази дума?
— Коя?
— Сериозен.
— От мама.
Така се говореше в дома на семейство Алон. Децата наричаха Габриел абба, което на иврит означаваше „татко“, а на Киара казваха „мама“. Учеха едновременно иврит и италиански, както и немски. В резултат на това говореха език, който само техните родители бяха в състояние да разберат.
— Къде беше, абба?
— На неинтересно място.
— Винаги тъй казваш.
— Така ли?
— Да.
Децата имаха съвсем бегла представа какво работеше баща им. Знаеха само, че снимката му понякога се появяваше по телевизията, че го разпознаваха на публични места и че непрекъснато е заобиколен с въоръжени мъже. Както и те самите.
— Грижи ли се добре за майка си, докато ме нямаше?
— Опитах се, но тя бе тъжна.
— Гледай ти… И защо?
— Заради нещо, което видя по телевизията.
— Бъди добро момиче и заспивай.
— Може ли да спя при теб и мама?
— Абсолютно не.
Тонът му бе строг. Въпреки това Ирене се закикоти. Това бе единственото място, на което никой не изпълняваше заповедите му. Той я потупа по гръбчето още една минута, докато малката задиша дълбоко и равно. След това стана внимателно от ръба на леглото и тръгна към вратата.
— Абба?
— Да, любов моя?
— Може ли да ме целунеш за последно?
Той я целуна толкова много пъти, че не успя да ги преброи. Целува я, докато тя, доволна, започна да го моли да излезе.
Щом се появи в кухнята, Габриел завари тенджера с вряща вода на котлона и Киара, която стържеше пармезан. Правеше го умело и на пръв поглед без усилие, както повечето неща, включително и грижите по децата. Когато получи определеното количество, смени пармезана с пекорино и настърга и него. Габриел бързо огледа продуктите, наредени на плота. Масло, зехтин, висока мелничка за пипер: съставките за „Качо е Пепе“. Семплата римска паста някога беше сред любимите му, особено по начина, по който Киара я приготвяше.
— Знаеш ли — каза той, докато я наблюдаваше как готви, — има един много мил човек на пазара Махане Йехуда, който би направил това вместо теб.
— Или направо да го купя в буркан от супермаркета. — Тя укорително поклати глава. — Сиренето трябва да бъде правилно настъргано. Иначе резултатите ще са катастрофални.
Той се намръщи към малкия телевизор в края на плота.
— Също като във Виена.
Киара извади парченце от спагетите в тенджерата и след като го провери, изсипа и останалото количество в гевгира. След това ги поля с разтопено масло, зехтин и настърганото сирене и с малко от водата, в която бяха врели, и подправи ястието с толкова пипер, колкото да му придаде лека пикантност. Ядоха заедно на малката маса в кухнята, бебешкият монитор беше между тях, телевизорът работеше без звук. Габриел отказа предложеното му тосканско червено вино, един господ знаеше какво можеше да донесе нощта. Тя наля малко на себе си и се заслуша, докато той описваше събитията във Виена.
— И сега какво? — попита Киара.
— Предприемаме бързи, но безмилостни мерки, за да определим откъде е течът на информация.
— Кой е знаел адреса на тайната квартира?
— Ели, Михаил, служителите от „Невиот“, човекът от интендантството, който я е взел под наем, шестима полеви агенти, сред които и моите охранители. И Узи, разбира се.
— Не спомена британците.
— Така ли?
— Разбира се, имаш заподозрян.
— Не бих искал да влияя на разследването по никакъв начин.
— Прекарваш прекалено много време с премиера.